ОКАПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКА̀ПВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от окапвам¹ и от окапвам се; капане, накапване, изцеждане. Право на изливане или окапване: правото да се излива вън от къ‑

щата водата, или да са отичат водите от къщата. ДЗОИ III (превод), 42.

ОКА̀ПВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от окапвам²; опадване, капане. В бялата му гъста коса, без следи от окапване, ляга мека електрическа светлина. З. Сребров, Избр. разк., 243. Един от трудните въпроси при оранжерийното отглеждане на доматите е да се избегне окапването на цветовете и завръзите. Д. Георгиев и др., ХР, 19.