ОКАРИКАТУРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКАРИКАТУРЯ̀ВАНЕ мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от окарикатурявам и от окарикатурявам се; осмиване, окарикатурване, окарикатуряне. Все пак, въпреки окарикатуряването ѝ, учителката Пантева е много симпатична със своите дела. Г. Бакалов, Избр. пр, 502. Художникът е взел по частица прелест от всички жени под слънцето, за да извая тези съвършени форми.. — Ако е бил взел всичко само от една жена,.., все щеше да има или криви крака, или увиснал корем, а може би и дяволска опашка. И подполковникът гърлено се засмя, самодоволен от окарикатуряването на жената. Х. Русев, ПС, 38.