ОКА̀СТРЯНЕ

ОКА̀СТРЯНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от окастрям и от окастрям се; орязване, подрязване. На̀, още докато седях в имението си.. и мислех тая есен да пристъпя към окастрянето и очистването младите дъбови фиданчета.. едно шумолене там привлече вниманието ми и аз видях, че едно шопче беше успяло вече да отсече много от тия фиданки. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 41. Баща му имаше голямо семейство: пет сина и дъщеря, а заплатата му бе много сиромашка, пък училищните управници, калоферските чорбаджии, прибягваха към още по-голямото ѝ окастряне. Г. Бакалов, Избр. пр, 210.

Списък на думите по буква