ОКАТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКА̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. 1. Който може да вижда, има зрение. Противоп. сляп. — Ти вече и вестник ли отбираш, бе Батала?.. — Е, да можех — тъжно поклати той глава и въздъхна,.. — Защо да не можеш, мижо Батала?.. — Как ще мога, бе момче, като съм без очи, като не съм окат? Б. Несторов, СР, 139. — Като слепец влека се вече.. — Само тояжките на слепците чукат така, ту често, ту по-рядко. Нейсе, понякога един слепец свършва повече работа от триста окати. Де да видим дали и сега ще бъде тъй. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 243. Има и много отделения [в пещерата] на подземни дупки. В една от них ако влезне сляп човек, он прогледва, а окат — осле‑
пява. Ч, 1875, бр. 13, 614. ● Обр. Нима най-напред трябва да дойде любовта, за да се яви след нея и бракът? Не се ли е случвало обратното, не е ли възможно то?.. Не е ли по-добре да бъде обратното — да се направи любовта оката? Ст. Чилингиров, РК, 203.
2. Прен. Който може да предвижда, да преценява добре обстоятелства, тенденции и под.; образован, учен, просветен. Старият кръчмар,.., зае оная важна поза, която е характерна за хора, на които е паднало да блеснат със свое превъзходство пред по-окат събеседник. Г. Караславов, ОХ IV, 348. — Ха сега, сине, да ми почетеш нещо — да се порадвам и аз, че съм отчувала учен, окат син! Г. Русафов, ИТБД, 251. Поел е Брайков работата, колкото да ме отбие от пътя си, за да не се яви в селото ни още един окат човек. А. Страшимиров, А, 612. Дело на окат човек е унищожението на Климентовите съчинения — дело на прозрител и далновидец, на учен, който може да оцени стойността им. Н. Драгова, КО, 210. По-инак е отсреща, в Старий град, / друг ритъм тебе там ще те подхване; / в късна вечер ли, в зори ли ранни / ще видиш друго, ако си окат. К. Христов, В, 78.
3. Като същ. окат м. а) Зрящ човек. Противоп. слепец. Това по̀ беше възможно за един окат,.. Но слепецът се намираше в един океан от тъмнина. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 63. Кой астроном ще може някой ден / да ни успокои с тези думи: "Ще изчисля / безкрайността между — един и друг човек?" / .. / Но хорът на прашинките ни пей: / "Еднакви, равни са окато и безоко!" К. Христов, В, 33. б) Просветѐн, образован, буден човек. А Теофилакт, макар и да пише за най-окатите в империята, не се посвенява да налепи своите тълкувания от съчиненията на Йоан Златоуст,.. и Евтимий Зигавин. Н. Драгова, КО, 173. — Така е, видно е като бял ден — продума Витьо. — Видно, ама когато окатият ти го посочи с пръст. М. Смилова, ДСВ, 186. Чети! То [букварчето] сляпото окато прави. Ив. Вазов, Съч. III, 144.
4. Диал. Който е с големи очи. [Снахата] породи мужко детенце, / на кого лика прилика, / на кого да го познае? / На цигането окато, / на еврее къдраво, / .. / на сегменето [сеймените] краклисто. СбНУ ХLIII, 559.
◊ Окато перо. Диал. Пауново перо. Ти се сас убост поднесе / та бега в гора зелена, / .. / Дек паун трева пасеше, / окати пера носеше. СбНУ I, 19. Марковина у двори седеше, / та си вие два зелени венци: / един венец от сребро и злато, / други венец от окати перя. СбНУ ХLIV, 240.