ОКА̀ТИН м. Простонар. Окат (в 3 знач.). — Разгеле даскале! Вярно ли е, дето сегичка наскоро щяло да дойде едно движение.. — дето всичко щяло да уреди без омразлъци и караници? — Какво движение? — А бе, гълча ни за него Хаджиевият окатин, Потко. Г. Караславов, Избр. съч. II, 254.