ОКАХЪРЯ̀ВАМ

ОКАХЪРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; окахъря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Създавам грижи (кахъри) на някого; натъжавам. Ще се поболееш, брей, ще окахъриш някоя мома! А. Гуляшки, ЗР, 237. Тойзи страх окахърява най-много турското правителство и го обезсърчава да ся надее, че ще може да загаси огъня, който е вече букнал доста силно върху най-важните стрехи на изгнилата порутена турска държава в Европа. ДЗ, 1868, бр. 38, 142. окахърявам се, окахъря се страд.

ОКАХЪРЯ̀ВЯМ СЕ, несв.; окахъря̀ се св., непрех. Диал. Натъжавам се, загрижвам се. Те бяха още на половина час разстояние от Челопек,.., но както вървеше момъкът, и за два часа нямаше да достигнат. Селянката се окахъри. Ив. Вазов, Съч. ХI, 14. — Тю, за жена се е окахърил и намусил като дете, кога му счупят играчката. Ц. Церковски, Съч. III, 114-115. Тодор ѝ дума, продума: / "Грозданке, либе, Грозданке, / жетвари ми доста жънали / и снопи са доста тежки, / но съм се много окахърил / дали ще мойш се отсрами / на седемдесет жетвари." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 64.

Списък на думите по буква