ОКАЧАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКА̀ЧАНЕ¹ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от окачам и от окачам се; окачване, закачване, закачане¹.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.

ОКА̀ЧАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от окачам се; закачане².