ОКАЯНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКАЯ̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. 1. Окайване. Третият беше млад и доста прелестен момък, но той искаше да покаже насила остроумие и казваше неща толкоз безсолни, щото той беше за окаяние. М. Балабанов, ДБ (превод), 108.

2. Окаяност; окаянство. — Всичко, всичко тъне в кал.. Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Елин Пелин, Съч. I, 146.