ОКАЯНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКА̀ЯНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Състояние, качество на окаян; отчаяние, нещастие, злощастие. Зло и добро, истина и лъжа, и няма граници помежду им. Ако кажа как съм достигнал до моята окаяност, нито то, нито тия прости люде ще разберат и ще ме съжалят. Ем. Станев, А, 155. Италианецът живееше на кърмата и Беро с един поглед проникна в цялата окаяност на това жилище. Н. Антонов, ВОМ, 129. В человека обитава един небесен глас.. А тоя глас е гласът на милосърдието, който.. ся носи тихо в пещерата на окаяността. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 187.