ОКЕКАВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКЕКАВЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; окекавѐя, ‑ѐеш, мин. св. окекавя̀х, прич. мин. св. деят. окекавя̀л, ‑а, ‑о, мн. окекавѐли, св., непрех. Разг. Ставам кекав; окекавявам се. Брахъм е познал друга добродетел: дръж тая стадна леш на колене, докато тия, в които има семе на мъж, се надигнат и заплодят окекавелия свят с мъже! Ст. Сивриев, ЗСБ, 63.
ОКЕКАВЯ̀ВАМ2, ‑яш, несв.; окекавя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Правя някого кекав, правя да стане кекав. окекавявам се, окекавя се страд. и възвр.
ОКЕКАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; окекавя̀ се св., непрех. Разг. Ставам кекав; окекавявам1. Антон Стоянов ходеше в кабинета си като в клетка, издаваше нареждания, отменяше ги,.. Петльовата му походка изчезна, той се окекави. Г. Караславов, ОХ IV, 515.