ОКЕПАЗЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЕПАЗЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; окепазя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Простонар. 1. Опозорявам, посрамвам, унизявам. — Василе, мама, как можахте да окепазите тъй детето, внука ми? П. Незнакомов, СМ, 46. — Не слушай онзи, нека сам прави, каквото иска. — Ще ме окепази като Христан. И Христан така говореше. И. Петров, МВ, 89-90. Недовиждаше и макар че беше майстор, случваше се понякога да окепази занаята си. Но приказките си за стари, минали неща никога не сбъркваше. М. Яворски, ЕСВ, 21.

2. Повреждам, развалям, загрозявам. Окепази ми дрехата тоя шивач. окепазявам се, окепазя се страд., възвр. и взаим.

ОКЕПАЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; окепазя̀ се св., непрех. Простонар. Опозорявам се, посрамвам се.