ОКИРЛИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКИРЛЍВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Разг. Прич. мин. страд. от окирливя като прил. Който е покрит с кир; кирлив. Стаята ѝ се видя ужасна сега, с окирливените завеси и оваляния юрган. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 51. Докато дойдоха кафетата, чичото сам се издаде кой е .. и по едно време току забърка в портмонето си, старо и окирливено. Ст. Даскалов, СД, 228. Брадатият молла пушел наргиле, докато поданиците му целували окирливените поли на джубето му и молели за милост. Н. Хайтов, Х, 54. Бичо Пехливан измъкна от пояса си един стар, окирливен конопен оглавник. Г. Стоев, ЦЗ, 95.