ОКИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЍСВАМ, ‑аш, несв.; окѝсна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Диал. Просмуквам се, напоявам се с влага; огизвам, прогизвам. Продънило се е сивото пролетно небе и цяла седмица ръми ситен дъжд. Окисна и въздухът. М. Яворски, ХСП, 237. Окиснах в

пот. Л. Андрейчин и др., БТР 1976, 548. // Омеквам под действието на влага, вода. Селяните сечеха дърветата, обелваха корите им и ги натопяваха в реката, за да окиснат за лико. Ст. Даскалов, СЛ, 5. Това бе първата есен на кооперирането и измирането на овцете (копитцата им окисваха в калта) беше истински крах за стопанството. Й. Радичков, ЧП, 151. След стоварването на ечмика, той се насипва.. в казаните, тук се пуска вода, за да окисне ечмика. БД, 1909, бр. 19, 1.

2. Остар. Окислявам се. Когато металът ръждавее, той са съединява с кислорода или окисва. Знан., 1875, бр. 2, 25.

ОКЍСВАМ СЕ несв.; окѝсна се св., непрех. Остар. и диал. За мляко — вкисвам, прокисвам. Ако стои млякото много време на въздух, особено ако времето е топло, окисва са и са съсиря. Ступ, 1875, бр. 7-8, 61.