ОКИСЛЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКИСЛЯ̀ВАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от окислявам и от окислявам се; окисление. Същността на процеса дишане се състои в окисляването, което протича във всяка жива клетка, и затова се нарича биологично окисляване. ОБиол. Х кл, 30. Когато гори магнезий, извършва се химичната реакция окисляване. Хим. VII кл, 1965, 46. Съдовете са вече позеленели от окисляване. ВН, 1955, бр. 184, 2.