ОКИЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКЍЧВАМ, ‑аш, несв.; окѝча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Слагам, поставям, окачвам на, върху нещо или някого цветя, зеленина, накити и др., обикн. за да го украся, разкрася, разхубавя. Преди два дена изплетохме венеца на Кирил и Методий, окичихме класната стая с божур и дъбови листа. К. Калчев, ПИЖ, 140. Никога повече те [сестрите] нямаше да играят лазарски хора, да окичват главите си с венци. Вл. Свинтила, СЗЗ, 87. Целия следобед я [елхата] окичвах. Л. Александрова, ИЕЩ, 140. Той поиска да му построят специална канцелария,.., сложи на бюрото два телефона, окичи стените с портрети. Х. Русев, ПЗ, 246. Дойде Нова година. Младежите окичиха читалищния салон с цветни гирлянди. А. Гуляшки, СВ, 336. Христо беше кротък момък, в строителната организация го
хвалеха, дори със сребърен орден окичиха гърдите му. А. Михайлов, ДП, 12.
2. За цвете, зеленина, накит, украшение и под. — служа, послужвам за украса; крася, украсявам, разкрасявам. Но де са вашите неми и жалостни гробове / .. / Окичват ли ги венци? Ив. Вазов, Съч. I, 64-65. — Здраствуй, прелестно кокиче, / близкий сухи храст застена: / — скоро пак ще ме окичи / шумица зелена. Ив. Вазов, Съч. III, 179. Тук лаврите не са пет-шест изсъхнали листенца, / окичили като на смях челото на поета. Е. Багряна, СЧ, 24. окичвам се, окича се I. Страд. и възвр. от окичвам (в 1 знач.). II. Взаим. от окичвам (в 1 знач.). Вечерта срещу празника вратите на всяка сграда широко се отварят, окичват се със зеленина, а на праговете се прикрепват запалени свещи. Й. Йовков, Разк. III, 142. От предната вечер [срещу Гергьовден] всички пътни врати на къщите, всяко дръвче в двора и горните прагове на стаите се окичваха с клончета цъфнал глог. К. Константинов, ППГ, 52.
ОКЍЧВАМ СЕ несв.; окѝча се св., непрех. Придобивам, сдобивам се с нещо (цветя, зеленина и др.), което ме разкрасява, разхубавява. Окичиха се бреговете с трева, бурени и зелени дървета. Елин Пелин, ЯБ, 149-150. ● Обр. След всяко пътуване из тоя край Димана Димова публикуваше серия очерци. В тях целите Родопи бързо се окичиха с щастливи усмивки. Бл. Димитрова, ПКС, 78-79. Те [някои поети] надяваха доспехите на новатори,..; окичиха се с ореола на интелектуалци. М. Наимович, ЛФ, 1.