ОКЛЕВЕТЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКЛЕВЕТЯ̀ВАНЕ
ОКЛЕВЕТЯ̀ВАНЕср. Отгл. същ. от оклеветявам и от оклеветявам се. Прокурорският надзор се възмути и повдигна съдебно гонение против вестника — за оклеветяване на държавен служител. Ив. Вазов, Съч. IХ, 92.