ОКЛЀПАН

ОКЛЀПАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оклепя и от оклепам като прил. Разг. Който е много измърсен, изцапан; изклепан, наклепан. Щом се свършеше обядът, настъпваше затишие .. Младите жени разкриваха свободно пазви, за да накърмят децата си,.. а възрастните се навеждаха над реката да мият изпоцапаните съдове и оклепаните с вино кърпи. Ст. Чилингиров, ПЖ, 184. Българинът държи чисто бозаджийницата си,.., додето арнаутинът бозаджия, стига да му погледнеш нечистите дрехи,.., оклепаните му ръце,.. и ще ти се потърси и отще. Китка V, 1886, кн. 14, 15-16.

Списък на думите по буква