ОКЛИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЛЍКВАМ, ‑аш, несв.; оклѝкам, ‑аш, св., прех. Диал. Повиквам, извиквам; навиквам.

ОКЛЍКВАМ СЕ, несв.; оклѝкам се, св., непрех. Диал. Провиквам се. Из селото по това време, понеже селените, като върхат, окликват се с висок глас на конете из харманите, мъчно можеше да се чуе детинский вик. Лил., 1884, кн. 7, 28.