ОКЛЮМАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЛЮ̀МАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Оклюмал. Старата седеше оклюмана под разперената черница. Ст. Даскалов, СД, 209. — Болен ли си, та все вървиш оклюман, или имаш някакъв дерт на душата си? Д. Кисьов, Щ, 194. Иззад ъгъла на моята къщурка, така оклюмана и пъпчеста, с ръждива тенекия вместо стъкло на едното ѝ прозорче, изгря и като че ме ослепи друго едно девойче. ВН, 1960, бр. 2658, 4.