ОКЛЮМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКЛЮ̀МВАМ, ‑аш, несв.; оклю̀мам, ‑аш и оклю̀мна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св. 1. Непрех. За растение, цвете и под. — навеждам се надолу и встрани поради изгубване на свежест; клюмвам. Поради сушата разораните блокове изглеждаха пепеливо-сиви,.. Листата на разшумените до преди месец кукурузи започнаха да оклюмват и съхнат. А. Гуляшки, СВ, 223. ● Обр. Плененият [лунен жител] не направи никакво усилие за съпротива, а покорно се остави да го завържат, като трепереше от страх. Дългите му пипала бяха оклюмнали като попарени. Ел. Пелин, ЯБЛ, 89.
2. Прех. В съчет. с клони, листа, цвят и под. Правя нещо да загуби свежестта си, да се отпусне. Всички гледахме пленени / тая земна красота, / а цветята оросени / тъй оклюмаха листа. О. Орлинов, П, 99.
3. Непрех. За човек или животно — отпускам се, изгубвам бодрост и сила, смелост или настроение; умърлушвам се, посървам. Като видя умисленото лице на Харалан, той го потупа дружески по рамото. — А ти не оклюмвай като кокона. Не ти прилича. А. Гуляшки, СВ, 281. Стефанов, който след обиска у дома му беше съвсем оклюмал, даваше обяснения, когато го питаха. Ем. Манов, ДСР, 472. Железничарят изпи наведнъж виното. И пак оклюма. Г. Крумов, Т, 90. — Ами ти защо оклюма, бе момче? Да не живеят само еничарите в тая държава? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 92. Норето нещо залиня, поболя се и се залежа. Тя и преди си беше болнава и хилава, но сега съвсем оклюмна. П. Здравков, НД, 82. — Защо си тъй оклюмнал цял, / защо си толкова унил? / И гачели не си се мил, откак Никопол е горял? Хр. Радевски, Избр. пр. II, 182.
3. Прех. В съчет. с глава. Отпускам, навеждам глава поради умора, дрямка, лошо настроение и др. Уморените коне се бяха отпуснали — .., оклюмали глави, присвили уши, задрямали. Ил. Волен, МДС, 131. Свит на стола в дъното на каюткомпанията, вестовоят дремеше, оклюмал глава. Д. Добревски, БКН, 75. Тиха умора започна да притваря натежалите клепачи. Някои оклюмаха глави, присвити до тлеещия огън. П. Здравков, НД, 44. Когато по пътя абатът изгуби съзнание и оклюма глава, Золтан извика..: — Умря! Умря, господин докторе! П. Славински, ПЩ, 155. Но сдърпали се те веднъжка и змийчето / изсъскало със злост и клъцнало момчето. / Нещастното момче оклюмнало глава / и в майчиния скут умряло след това. Хр. Радевски, Избр. пр. II, 237.
ОКЛЮ̀МВАМ СЕ несв.; оклю̀мам се и оклю̀мна се, св., непрех. Оклюмвам (в 3 знач.). Намери нещо да пийнем. Разговорът ще стане по интересен. Какво си се оклюмнал? Д. Талев, ГЧ, 282. Стойчо: - Гледаш, обикне някой работата си, заживее с нея и работата потръгне бързо. И изведнъж — оклюма се човекът, хорската завист го опарила. Н. Каралиева, СМ, 48. Погледнаха с надежда към прозореца, но веднага се оклюмаха — зад прозореца се мярна снажен мъж, подаде се и дуло на карабина. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 255. След няколко деня допадна в селото хабер: да се изпратят три мулета в града, че идвала анкета. Оклюмаха се общинарите. Н. Хайтов, ДР, 134-135. Петинов се канеше да излиза, но като видя, че кметът седна отново на стола си, спря се и оклюмна замислен. Г. Караславов, ОХ II, 508.
◊ Оклюмва ми / оклюмне ми носът; оклюмвам / оклюмам (оклюмна) глава (нос). Разг. Изгубвам кураж, изпадам в лошо настроение, отпадам духом; унивам. — Ела, братко, да си поприказваме... Ти все бягаш от хората... Попари те войната и ти оклюма глава. Д. Добревски, БКН, 110. — Море, днеска не му беше до смех, оклюмал нос и вика: "Мани, мани!" Ст. Даскалов, ЕС, 33.