ОКЛЮ̀МНАЛ

ОКЛЮ̀МНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от оклюмна като прил. Оклюмал, оклюман. Подухваше отнякъде тих повей и размърдваше зеления листак на царевицата, посукал се от сушата, посърнал от горещината, печално оклюмнал в безмълвието на лятното пладне. Т. Харманджиев, КВ, 383. Той се качи горе, намери опипом стола си и седна с оклюмнала глава. С. Северняк, П, 29. Бай Младен беше толкова посърнал, толкова оклюмнал, сякаш се намираше пред ваклото си стадо, покосено от чума. Д. Калфов, КР, 51. Сега той мислеше с часове, оклюмнал и съсипан. Г. Караславов, Избр. съч. I, 381. С отпуснати ръце, оклюмнал и замислен, се заклати той на седлото. А. Гуляшки, МТС, 52-53. За дъжд земята жадно моли — / жита нареждат тихи, скръбни думи, / мълчат оклюмнали тополи, / самотни край далечни, пусти друми. Н. Ракитин, Ст II, 44.

Списък на думите по буква