ОКЛЮХНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЛЮ̀ХНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от оклюхна като прил. Диал. Умърлушен, посърнал; оклюмал, оклюман. Той и тая вечер си идеше намръщен, оклюхнал. Млад човек още — той мязаше на старец. Ив. Вазов, Съч. ХI, 91. Чичо Стайко наистина се видеше доста грохнал и отпаднал.. Па и куцането го правеше още по-отпаднал и оклюхнал. Т. Влайков, Съч. II, 75. Оклюхнали минахме край воденицата и, обадили се, необадили, поехме към селото. П. Росен, ВПШ, 96.