ОКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКО̀, мн. очѝ, ср. 1. Орган на зрението, който при човека и някои животни се състои от кълбо (очна ябълка), покрито с клепки и свързано чрез специален нерв с главния мозък. Чудовищно несправедливо ми се виждаше това, което той разказваше и което виждах с очите си. Ем. Станев, ЯГ, 92. Мъжът отсреща имаше едно око, много тънка, разтегната чак до ушите уста. Д. Шумналиев, ПЛ, 12. Тя се приближи, като се взираше в тях с късогледите си очи. Ем. Манов, ДСР, 212. Самуил едва поизвърна очи към него, като да го познаваше отдавна. Д. Талев, С II, 218-219. Окото е сложно устроен орган. Анат. VIII кл, 150. Бръмбарът се ориентира в околната среда със сетивните си органи. На главата се намира една двойка пипала,.. Зад пипалата са разположени очите. Те са сложни, фасетни очи. Зоол. VII кл, 48. Гарван гарвану око не вади. Послов. ^● Този орган във връзка с неговата форма, вид или цвят на ириса. Тя го погледна малко продължително със своите големи, хубави очи. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 15. Той беше едър, рус човек, със сини очи, но отпуснат и немарлив в облеклото си. Й. Йовков, ВАХ, 79. — Какво търсиш под прозореца ми? — Не за тебе — за синовете си,.. — Няма ги синовете ти, върви си! — блъснах прозорчето, но гърбицата се повдигна, блеснаха котешки очи. Л. Петков, ПЛ, 43. Черни очи / еленови, / вити вежди / гайтанови, / вила ви е / завистница. Ц. Церковски, Съч. I, 177. ^● Обр. Вие сте чували за фантастичните езера — очи на Рила, както ги наричат. Й. Йовков, ПГ, 266. Светът никога не бе му изглеждал по-реален, отколкото сега, в белия блясък на прожекторите и пред равнодушното око на камерата. А. Наковски, БС, 104. Скоро дъждовният облак се разкъсваше на парцали и слънцето показваше жаркото си око през цепките. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 203. // Този орган заедно с окръжаващите очната ябълка части, спомагателни органи. Райковите ръце взеха да треперят, очите му се наляха със сълзи. Ст. Загорчинов, ДП, 213. Всички неща в тъмното са остри, а клоните — бодливи и влизат в очите. Д. Габе, Н, 13. А такава тъмнина — в окото ти да бръкне човек, няма да го видиш. М. Марчевски, ТС, 56-57.

2. Способност за виждане на всичко, възприемане и оценяване на всичко, което е характерно за дадена професия или опит на човека; поглед. Ерофим има око на ловец: нищо не изпуща, всичко вижда и всичко долавя. Й. Йовков, АМГ, 198. Нагласяше капана, опъваше дъгите и го покриваше със сухи листа и ситни съчки, тъй че и най-опитното око не можеше да забележи там нещо необикновено. Ем. Станев, ЯГ, 43. За багрите той има окото на художник. Н. Лилиев, Съч. III, 139. По-млого струва едно сайбийско око, от десет чужди ръце. П. Р. Славейков, БП II, 65. // Само мн. Способност за оценка, изразяване на чувство, отношение към някого или нещо чрез този орган; поглед. И баба Ана искаше да срещне очите на Марина, но той гледаше навъсен в земята. Й. Йовков, Съч. III, 139. Най-напред съпрузите се разбраха с очи. Ст. Даскалов, БМ, 18.

3. Само мн. Този орган във връзка с неговия израз, като отражение на вътрешния свят на гледащия. Оня, който разказваше, беше един висок мъж, с дребно и надупчено от шарката лице, с дълги сиви мустаци и с лукави, дръзки очи. Ив. Вазов, Съч. VI, 6. Жената сви празната торба под мишницата и загледа детето с мили очи. Г. Райчев, ЗК, 138. — Тъй вярно, господин поручик — отвърна войникът, като не отместваше от него печалните си очи. П. Вежинов, ВР, 277. Младият хвърля чифтето настрана. Възрастният го пронизва с остри зли очи и го последва неохотно. Н. Хайтов, ПП, 29. Какво бях направил, та всички ме погледнаха с благи очи? П. Ангелов, Ж, 29. Пред твоите витрини блескави / на куп застават често те, / и колко скръб в очите трескави, / и колко мъка се чете! Хр. Смирненски, Съч. I, 32.

3. Само мн. Разг. Предната част на главата на човека; лице. — Ето тия прелестни госпожи, едвам си умили очите и — по модните магазини! — каза си той. Ив. Вазов, Съч. Х, 4. — Когато бяхме по-млади той и ръка дигаше по мене. Ще те прикотка, когато му е кеф, а после — през очите. Д. Талев, ПК, 495. — Нищо не ми е, ама уплашихте детето, че ще хване нощес да се стряска... Я идете му угасете два-три въглена, че му умийте очите и му дайте да пийне. Ц. Гинчев, ГК, 222. — Защо бъхтеш тоя път, защо си тръгнала да си дращеш очите в тия бодли? — и тя отмахна вейка от лицето си. А. Христофоров, А, 329.

4. Прен. Човек, който гледа, наблюдава, следи, обикн. за да докладва, съобщава, доносничи някому. Ти например като око на хана одобряваш ли постъпната ни? Й. Вълчев, СКН, 150. Бай Гоце вдигна глава от стана и злобно каза: — Мръсно "кандило", око и ухо на Кадир ефенди. Много често почна да се навърта около дюкяна — и изпсува. Д. Спространов, С, 70-71.

5. Метеорол. Централна част на тайфун, ураган, циклон, където времето е тихо и ясно. В центъра на тайфуна има област на затишие или на слаби ветрове и почти пълна липса на облаци — това е т. нар. "око на циклона". Хр. Тилев, Ф, 33. Тайфунът представлява една огромна вихрушка,.. В нея въздушните маси се движат спираловидно с бясна скорост към центъра, наречен "око" на тайфуна. Б. Трайков, ВО, 58.

6. Бот. Растителна пъпка или вдлъбнатината, в която тя се намира. Повърхността на кореноплода е гладка, с плитки очи и оранжевожълта окраска. П. Даскалов и др., ТК, 66-67. По повърхността на клубените има пъпки, разположени в малки вдлъбнатини, наречени "очи". Бтн VI кл, 48.

7. Диал. Питка; акатма. Заемнах от комшиите кривачка чисто брашно, та му омесих туй око. Ил. Волен, НС, 26.

◊ Биволско око. Диал. 1. Цветето маргаритка. 2. Цветето димитровче. Вранско око. Многогодишно тревисто растение от семейство лилиецветни, обикн. с четири разположени на кръст листа и плод синкавочерна ягода; кръстач. Paris quadrifolia. В гората се срещат момина сълза, вранско око,.. и други. Те са сенкоиздръжливи растения. Бтн VI кл, 9. Котешко око. Спец. Отражателно стъкло, което се използва като пътен знак или се закрепва на задната страна на автомобили, мотоциклети и др. По пътищата с интензивно нощно движение се поставят знаци, снабдени с рефлектори, наречени "котешки очи", които позволяват да се виждат знаците и нощно време. Л. Манчев, П I, 175. Пауново око. Зоол. Семейство нощни пеперуди, обикн. едри, с по едно кръгло петно на всяко крило. Saturniidae. Голямо нощно пауново око. Малко нощно пауново око. Сляпо око. Всяка от двете странични части на черепа на човек, разположени над линията, която минава от окото до ухото; слепоочие. Помощник-командирът натисна с показалец сляпото си око и се замисли. П. Вежинов, ВР, 147. Един шрапнелен куршум го свали най-после: ударен бил в сляпото око. М. Кремен, Б, 130. Косата му бе рядка и над слепите очи бе зела да се прошарва. Т. Влайков, Съч. II, 44. Тигрово око. Минер. Минерал със златистокафяв цвят и красиви отблясъци, който се използва за украшения. От притежаващия копринен блясък влакнест гипс, полиран, приготовляват предмети, подобни на такива, приготвени от други влакнести минерали (тигрово око и др.). ПН, 1934, кн. 1, 13. <Яйца> на очи. Готв. Ястие от яйца, изпържени в мазнина, без да се бъркат. — .. Какво предпочиташ? Яйца на очи или бъркани яйца с чисто краве масло и с малко сиренце. Б. Болгар, Б, 113. — Я опържете на председателя... яйчица! — Как ги предпочиташ, бай Калинко? На очи или панагюрски? Ст. Даскалов, ЕС, 222.

> Без да ми мигне (трепне) окото. Разг. Хладнокръвно и решително, без колебание, съмнение, тревога, страх или срам. Веднъж извършили едно престъпление, те ще извършат и второ, без да им мигне окото. М. Марчевски, ТС, 109. Гладният, като му причернее за един комат, може и човек да затрие, без окото му да мигне. К. Георгиев, ВБ, 81. В кафене "Бристол" .. Стоенчевите бяха загубили много пари, без да им трепне окото. Ем. Станев, ИК I и II, 241-242. Бия (удрям) на (в) очи (око). Разг. Изпъквам, правя впечатление, налагам се на вниманието. Той беше младолик и строен, с една напрегната, изправена стойка, която биеше на очи отдалече. Ст. Дичев, ЗС II, 375. По-страшно е, когато из людете се срещат такива, дето на вещ могат да се превърнат — хем да ти услужат, хем да не бие на око. В. Сотиров, ЛНП, 12. Разликата между провинциалка и столичанка веднага удря в очи. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 105. 2. Бода <в> очите (окото) <на някого>. Разг. 1. Натрапвам се на вниманието (на някого). Не боде ли в очите фактът, че докато в София се продават лошокачествени сиропи, в Пловдив и Бургас .. чаша сироп струва два пъти по-евтино. РД, 1950, бр. 199, 3. Мизерията.. е взела вече такива размери, че боде в очите на всички. ОФ, 1950, бр. 1851, 3. 2. Неприятен съм някому, дразня някого с присъствието, със съществуването си или с нещо друго. Събраха пари, но висок храм, който да стърчи над църковния зид, щеше да боде окото на правоверните. П. Мирчев, Е, 18. Виновници трябваше да има и те бяха намерени: министърът на народното просвещение д-р Иван Д. Шишманов.. и неколцина професори-радикали, които отдавна бодяха очите на правителството. К. Константинов, ППГ, 105. — Бодем му очите, като ни гледа! П. Тодоров, Събр. пр. II, 255. Бода си очите. Разг. Мъча се с някаква работа, свързана с напрегнато и продължително взиране или извършвана при лошо осветление. По-нататък шивачът си боде очите, тропосва нещо. Й. Радичков, ББ, 71. — Внесоха ни я [книгата] отвън, но е преписвано много ситно и просто си бодем очите. Д. Ангелов, ЖС, 324. Бъркам в очи<те> някому. Разг. 1. Неприятен съм на някого, дразня го с присъствието, със съществуването си или с нещо друго. А бре, писателю, какво толкоз ти бъркат в очите тия пусти внуци, бе? Да не са изяли на баща ти имането? Ем. Манов, В, 69. Ама кому бърка в очите мойта бакалничка? Сам си работя аз, никого не съм подял. Ем. Манов, ДСР, 346. 2. Отправям към някого остри забележки, нападки, натяквам някому за нещо. Така Гана, въпреки нежеланието на Ралчо, задето му бъркаше в очите често, стана кооперативна краварка. Ст. Дас‑

калов, СЛ, 61. Бялвам / бялна очи. Разг. Поглеждам встрани към някого или нещо (обикн. с любопитство, раздразнение и др.). Гледаха те [войниците] към приближаващите се жени, към пристъпващата навалица по-далеко след тях и като че ли това беше само едно любопитно зрелище за тях, едва ли някой ще белне очи накъм двамата офицери. Д. Талев, ГЧ, 199. Вадим си очите. Разг. В много лоши, враждебни отношения сме; караме се, враждуваме помежду си. — Ако вие с Дочоолу си имате разправии, няма защо и мене да ме намесвате... Карайте се с него, вадете си очите, мене не ме бъркайте! К. Калчев, ПИЖ, 81. За предстоящите избори са се съединили в едно всичките опозиционни партии;.., които си вадят .. очите един друг. Бълг., 1902, бр. 524, 2. Вадя очи. Разг. Правя впечатление, натрапвам се на вниманието. Крушков по никой начин не може да има сега трийсет години! Тоя факт вади очи — каза Кардашев, като изглеждаше депутата. Ив. Вазов, Съч. Х, 73. Вадя очите на някого. 1. Дразня някого с присъствието си, със съществуването си. — Поне тоя дъб да отсече, да го не гледам — корените му са порасли в сърцето ми.. Ще го отсека, като му вади очите. Елин Пелин, Съч. III, 153. — Е, нека е така; а какво ти вади очите, та му копаеш гроб? Ив. Вазов, Съч. VII, 97. Малко ли има хора с бам-башка носове, ама де-де — на другите минава, а моя нос като че им вади очите. Ал. Константинов, Съч. I, 205. 2. Отправям остри нападки, карам се или натяквам някому за нещо. — Ами я ако свърне каруцарят по някоя тъмна уличка и остави половината жито у дома си! Има да гоним Михаля! Има да ни вадят очите кооператорите, че малко им се е паднало на трудоден. Кр. Григоров, И, 21. Нямам вече пари, продадох всичко, що ми остави баща ти... — Че аз... казах ли ти... да продаваш? Продавала си... защото... си искала... да продаваш. Защо... ми вадиш очите... сега. Й. Йовков, (превод) З, 1937, бр. 5460, 2. Вадя си очите¹. Разг. 1. Върша някаква работа, свързана с напрегнато взиране, което изморява очите. Баща му беше прост селски шивач и той от седемгодишен си е вадил очите с иглата. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 363. Отвори прозорец на стената. Нека жена му Стана да седи до стъклото, та когато шие, да си не вади очите. К. Петканов, СВ, 37. В общината, макар и вече твърде късно, още си вадеше очите секретар-бирникът, цял заровен в разни списъци и квитанции. Д. Калфов, Избр. Разк., 54. В една от "коректурниците" на Паскалев една сутрин аз си вадех очите над Йовковата повест, когато влезе Елин Пелин. Н. Лилиев, Съч. III, 24. 2. Върша, занимавам се, мъча се с някаква трудна, неблагодарна или опасна работа. Еле по едно време, като чух, че тръгнал да си вади очите в Македония, олекна ми. Ал. Константинов, Съч. I, 205. Той подмамваше уморените орачи с парцуца и ги бележеше по тефтерите си — едно пият — десет им пише, додето опапа плодородната им земя и ги изблъска да си вадят очите в камънаците. ОФ, 1950, бр. 1897, 4. Вадя си очите² с някого. Диал. Имам интимни, любовни отношения с някого. "Па много, много не шавай,.., че знаеш ли — баща ще ставаш вече!" — Аз ли — попита Кънчо засрамено,.. — Ти, ами кой други си е вадил очите? Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 394. — Но сега вече и децата знаят, че ти си си вадила очите с тоя мръсник Мачо, залитали са те и други мъже. Кр. Григоров, ПЧ, 143-144. Весели ти очи. Диал. Като възклицание — поздрав към някого, на когото е дошъл приятен гост или се е завърнал близък човек. Денят на свободата нагази стърнищата на равна Добруджа.. Ето сега двамина от тях [българи] тичат да посрещнат българската войска.. Военната музика раздруса селото. В мрачината се лутат мъже и жени, като омагьосани. Поздрав: — Хайде, весели ти очи! Честито! А. Каралийчев, ПГ, 170. Вземам / взема (турям / туря, турвам / турна) на око някого или нещо. Разг. 1. Насочвам вниманието си към някого или нещо, нарочвам някого или нещо, обикн. с лошо чувство, с намерение да му напакостя. От неговата крамола нищо не излезе, само кмета го взе на око и не го остави да мръдне. П. Тодоров, И I, 57. — Турците пак започнаха да ни трепат! — Човек малко да не се покаже, веднага го вземат на очи. К Петканов, Х, 76. — Той като може да черни, аз не мога ли? .. — Аман-заман! — замоли се попът. — Ако ми имаш уважението, няма да го правиш! Ще стане черквата резил! Те и без това са ни турили на око! Н. Хайтов, ДР, 103. 2. Насочвам погледа си към някого или нещо, прицелвам се в някого или нещо. Игуменът дигна пушката прав, взе нишана на око, и тозчас изпразни. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 96. — Оставете ме с вашите сантименталности, каза докторът, и взе пак на око животното. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 43. Вземам (взимам) / взема очите <на някого>. Разг. 1. Много се харесвам на някого, очаровам, омайвам, пленявам някого с хубостта, с красотата си. Минал край нея бей някакъв и му взела очите — толкова хубава била. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 161. Рангел сам не знаеше какво зейре ще изкара от чегъртаните ниви. Пък и тия кооперативни постройки.. Очите му вземаха. Кр. Григоров, Н, 68. 2. Привличам погледа, завладявам вниманието, интереса на някого. Красотата на джунглата е така смайваща, така взема очите, че човек забравя за дебнещите го опасности. Ал. Гетман, ВС, 280. Такова семе трябва да се затрива, за да намалеят издайниците по земята и да се стряскат ония, на които турското злато им

взема очите, а турските милости — душите. Д. Мантов, ХК, 75-76. 3. За ярки тонове, силен блясък — заслепявам, правя някой да не вижда добре. Ярко грее слънцето, снегът взема очите. Ем. Станев, А, 97. Вземам си / взема си (хващам си / хвана си) очите. Разг. Махам се от някъде, напускам някое място с намерение да не се връщам; забягвам. — Иде ми да си взема очите, да вървя, да вървя и да не се върна вече. Не мога да ги слушам да се карат тъй. Й. Йовков, ЧКГ, 230-231. Та пред мен дни наред яздеше човекът, който носеше .. онази важна книга — можех да го пречукам като нищо и да си взема очите. В. Мутафчиева, СД, 24. Идеше му да ги нареже както си знае, да им каже право в очите, че са само едни лицемерни и празни дребни буржоа, и след това да си хване очите. Г. Караславов, ОХ, 258. Вземат ми се очите. Разг. 1. От нещо. Преставам да виждам добре, обикн. поради яркостта на това, което гледам. 2. Обикн. по нещо, по някого. Харесвам някого или нещо много, възхитен съм, очарован съм от нещо (обикн. такова, което много желая да имам). Очите ми се взеха по тия мебели. Влизам / вляза в очи<те> (в окото) на някого. Разг. 1. Привличам вниманието, бивам забелязан, обикн. поради хубавия си външен вид; харесвам се. Тази празна земя влезе в окото на Чолака и той реши да я поиска от стопанина ѝ под наем. Ст. Марков, ДБ, 92. — Не съм нейният тип... Тя харесва върлини над 1 и 80... — Ти по-можеш да ѝ влезеш в очи. Тонич, КСШ, 3-4. 2. Натрапвам се на вниманието, бивам забелязан, обикн. с нещо лошо, създавайки недобро отношение или омраза, неприязън към себе си. В лагера .. се държеше тихо, мъчеше се да остане незабелязан, да не влезе в очите на управата. Ем. Манов, ПЯ, 150-151. Аз бях от старата служба, когато той дойде "заек". Не знам какво ми влезе в окото — беше един свит, уплашен и дребен — започнах да си правя майтап с него. Д. Цончев, М, 150. Мнозина по-заможни българи се виждаха принудени да водят поне външно скромен живот, да се явяват между хората простичко, даже бедно облечени, та по този начин да не влизат в очи. Г. Дръндаров, ВЗ, 28. Вместо да изпиша вежди, изваждам/извадя очи. Разг. Въпреки стремежа, желанието си да направя добро причинявам, навличам на себе си или другиму вреда, беда. — Ето какво излиза, когато човек направи грешка! — изръмжа Вълко. — Отровихме Златка. Вместо да изпишем вежди, извадихме очи! Ем. Станев, ПЕГ, 55. Щяхме да пратим патрул да те търси,.., немците щяха да засилят своята бдителност и така — вместо да изпишем вежди, щяхме да извадим очи. П. Вежинов, ЗЧР, 122. В очите на някого. 1. В съчет с казвам, говоря и под. Без заобикалки, без да скривам истината; открито. — Аз не мога да си кривя душата! — подвикна той,.. — Дето му мълчах, и това му е много. Трябваше да му кажа в очите, че Илия е прав. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 130. "У вашта къща кокошка пее!", викаха си им хората в очите, когато имаха вземане-даване, а те не се сърдеха. Ст. Даскалов, БМ, 21. — Бъдете любезни, господине, да дойдете до участъка.. и да заявите това на полицейския следовател и в очите на вашия съотечественик. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 176. 2. В съчет. със смея се, присмивам се и под. или с лъжа, излъгвам и под. Явно, открито, пред самия човек, за когото се отнася, без стеснение. Тя още не можеше да разбере защо се трупаха те [ергените] пред нея и защо нищо не ѝ правеха, когато ги подмяташе дяволито и им се присмиваше в очите. Г. Караславов, С, 225. — Стана ни къщата за смях пред хората. В очите ми ей тъй с глас захванаха да се смеят. П. Тодоров, Събр. пр. II, 126. Иконописецът не само не го слушаше, а смееше да се подиграва в очите му. Й. Йовков, Ж 1945, 84. — Вярно! — ще вдигне Кабзата рамене. — А защо ме лъжеш в очите, не те ли е срам? А. Гуляшки, СВ, 191. Явни престъпници.. лицемереха и го лъжеха в очите. Г. Караславов, ОХ IV, 577. Сега тя беше само старееща болна жена, която той можеше да излъгва открито, в очи. Г. Райчев, ЗК, 64. В (пред) очите на някого; в (пред) нечии очи. В представите, според преценката или мнението на някого. Занимаваше се с мисли за себе си, за своите постъпки, за това, как изглежда в очите на познатите си. Л. Дилов, ПДБ, 113. Той усещаше презрителните, съжалителни погледи зад гърба си,.. Неговата тайна беше разкрита, в очите им той беше непоправим подлец. Г. Караславов, Избр. съч. I, 191. В очите на майка ми Методи е бил не само "най-красивият и най-умният", но и "най-надареният". А. Гуляшки, ДМС, 159. В очите съм на някого. Разг. Натрапвам се, налагам се на вниманието на някого с нещо, с което предизвиквам враждебното му отношение към себе си. В болницата му изнамериха най-различни кусури. Все той беше в очите им. Завиждаха му на успехите при лечение на болните. Й. Гешев, ВТ, 104. Впивам / впия очи; впиват ми се / впият ми се очите в някого или в нещо. Гледам напрегнато, съсредоточено, проницателно някого или нещо. Беят впи очи във Варлаама. Ив. Вазов, Съч. VIII, 74. — Милено,.. Милено... къде се дяна? — завика малко обезпокоен той и внимателно впи очи в мрачината. Елин Пелин, Съч. I, 81. Сега очите му жадно се впиваха в лъснатите медни тръби на мотора. М. Грубешлиева, ПИУ, 20. Върти ми се пред очите. Разг. Не мога да пазя равновесие, олюлявам се, залитам. Въртя очи; въртя си очите. Разг. Обикн. за жена — гледам мъжете предизвикателно, с кокетство; кокетирам, флиртувам. — Защо

не си гледаш работата, а си тръгнал посред пладне да зяпаш хорските жени? .. — Какво съм крив аз, когато дъщеря ти върти очи като кошута? К. Петканов, МЗК, 251. Въртя очите <и ушите> си на четири. Разг. Гледам внимателно, зорко на всички страни, старая се да видя всичко, да узная нещо. Стига съм те слушал! Уж нищо не разбира, уж нищо не иска, а си върти очите на четири. Д. Немиров, В, 71-72. В малките градчета,.., дето слухтяха агент-провокаторите и дето въртяха на четири очите и ушите си петоколонци, беше тежко да се крие нелегален антифашист. Г. Караславов, Избр. съч. III, 195. Гледам в очите някого. Разг. Проявявам преданост към някого, изразявам готовност да му угодя, да изпълня волята, желанието му (от уважение, обич или от страх). Макар че си беше такъв малко разпуснат къщовник, Гана много си го имаше,.., гледаше го в очите, във всичко му отстъпваше и всичко му прощаваше. Г. Караславов, ОХ II, 15. Отдавна Кръстевица бе забелязала, че Въкрил слушаше Станка, гледаше я в очите, тя имаше някаква особена власт над него. Г. Караславов, ОХ IV, 12. Гледам <право> в очите нещо или на нещо. Книж. Твърдо посрещам нещо, не се страхувам да приема нещо такова, каквото е. Ние с пълно хладнокръвие гледаме в очите на бъдещето. Г. Кирков, Избр. пр. I, 38. ООН трябва да гледа истината право в очите и да взема мерки за разрешаването на проблемите в съгласие с фактите. РД, 1959, бр. 268, 3. Гледам (поглеждам / погледна, изглеждам / изгледам) с бялото на окото (очите) си някого. Разг. Сърдя се на някого, изразявам недоволството си, лошото си отношение към някого. — Защото си се самоотлъчил! — забеляза младият отпускар. Димо го изгледа с бялото на очите си и не му отговори. К. Петканов, МЗК, 47. — Виж сега как го гледа. Чавдар погледна. Симо Ваната гледаше Настройчика с бялото на очите си. — Много му е тежък погледът. В. Барух, С, 1972, кн. 9, 96. Гледам с добро око някого, нещо или на някого, на нещо. Разг. Имам хубаво мнение за някого или за нещо, отнасям се добре, благосклонно към някого или нещо. Според тогавашните.. понятия Ботйов не можел да гледа с добро око на тия български синове, които се продали духом и телом да служат на така силната турска империя. З. Стоянов, ХБ, 56. Хората не го гледаха с добро око. Дочуваше се, че по кръчмите и кафенетата го ругаели и му се присмивали. Г. Караславов, СИ, 36. Добри не му и отговори, усети, че тук не гледат с добро око на чернокапците. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 256. Гледам с <по->други очи (<по->друго око) на някого или на нещо. 1. Имам по-особено мнение, по-различно отношение към някого или към нещо (в сравнение с някой друг или с нещо друго). Не можеше да се каже, че Кръстевица делеше децата си — за нея и момчетата, и момичетата бяха едно. Но все пак на момичетата тя гледаше с по-друго око. Г. Караславов, ОХ I, 12. 2. Имам друго мнение, проявявам различно отношение към някого или към нещо (в сравнение с друг път, с друго време). Дуса слушаше внимателно и сега вече "с уважение", както Кольо отбеляза в паметта си. "Започна да гледа на мене с други очи." Ем. Станев, ИК III и IV, 369. Хаджи Пени беше умен и разговорлив човек и скоро гражданите започнаха да го гледат с други очи. Д. Немиров, Б, 77. Сега беше друго — Ленко вече гледаше с други очи на хората. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 238. Гледам с лошо (недобро, криво) око някого, нещо или на някого, на нещо. Разг. Имам лошо мнение за някого или за нещо, отнасям се зле към някого или към нещо. Всичко трябва да се върши предпазливо и бавно, за да не забележат турците. И без това околните турци ни гледат с лошо око. К. Петканов, ЗлЗ, 138. Чрез тях Ивайло узнаваше скритите нужди на населението. И то бе доволно от грижите му, но болярите гледаха с недобро око на тази царска милост. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 463. Гледам с очите на някого; гледам с нечии очи. Възприемам и преценявам нещо като някой друг, подобно на някой друг. Гледам на случилото се с очите на страничен наблюдател. Гледам с четири очи. Разг. 1. Действам много внимателно и предпазливо, наблюдавам с голямо внимание. Те трябваше да смущават повече ромеите, да отвличат вниманието им, да ги заблуждават, пък и да гледат всичко с четири очи. Д. Талев, С II, 221. Ловът на .. раци си имаше своите тънкости. .. При вдигането на камъните водата се размътва, трябва веднага да бъркаш и да гледаш с четири очи наоколо. Д. Фучеджиев, Пл, 1969, кн. 23, 5. — Моите съселяни ми поръчаха да гледам с четири очи, та като се върна, да им разкажа всичко. ОФ, 1950, бр. 1824, 2. 2. Отнасям се с любов, проявявам голямо внимание и грижа към някого или към нещо. Едвам тая нива прекупиха и им отиде телицата юница, която бяха гледали с четири очи. Кр. Григоров, Н, 44-45. Тя гледаше с четири очи Стойка, защото той беше опората ѝ в този дом. Г. Караславов, С, 193-194. Не се намираше нито жито, нито брашно да купиш. Затова гледаха с четири очи всяко класенце, всяко житно зърно. Кр. Григоров, ТГ, 76. 3. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Очаквам с голямо желание и с нетърпание да стане, да се случи нещо. Аз с четири очи гледам да снесе кокошката прясно яйце, та да го дам на детето си. Й. Йовков, ОЧ, 14. Читателите ще да си помислят, че Ботйов сериозно се е разкаял вече да не бъде Ботйов..; че най-после .. ще гледа с четири очи, щото да се препоръча с първия си труд както Каравелову, така и

Данову. З. Стоянов, ХБ, 162. Грабвам очите <на някого>. Разг. Силно, неотразимо привличам вниманието, погледа и смайвам, заслепявам с величието, с красотата или с блясъка си някого. От дъждовната привечер влязох направо при слънцето, грейнало от ярко халище на пода.. То грабна очите ми. Бл. Димитрова, ПКС, 351. Когато излезе навън, слънцето изведнъж грабна очите му и той поспря за миг, замижал като слепец. А. Христофоров, А, 266. По автострадите фиати и ланчии свистяха шеметно и грабваха очите. Ст. Сивриев, ЗСБ, 178. 2. Губя от очи<те си> някого или нещо. Разг. Преставам да виждам някого или нещо. На срещите на нашата десятка не се явяваше или стоеше съвсем малко и намираше повод да се прибере вкъщи. Изобщо почнахме да я губим от очи. Ем. Манов, МПЛ, 188. Гълтам (поглъщам) с очи някого или нещо. Разг. Гледам жадно, с интерес и желание някого или нещо. Той седи на своя стол до отворения прозорец и зяпа жената, гълта я с очи. Б. Болгар, Б, 72-73. Като момче .. Влайков заставал на сундурмата и гълтал с очи света, който се разкривал пред него. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 419. Росето не закъсня много. Младен я поглъщаше с очи. К. Петканов, БД, 86. Да не те виждат / видят очите ми. Разг. Махай се, върви си и да не се появяваш повече пред мене. — Затова ли ядеш държавния хляб! — удари по масата кметът. — Марш в общината, събличай дрехите и да не те видят очите ми! Кл. Цачев, ГЗ, 113. Дебели (корави) ми са очите; с дебели (корави) очи съм. Разг. Безочлив, нахален съм, нямам чувство за срам. Там са наслагани всевъзможни закуски на разположението на посетителите безплатно. Ако си с дебелички очи, можеш да изпиеш само една бира, а да се нахраниш хубавичко със закуски. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 46. Дерем (издираме / издерем) си очите. Разг. Караме се, бием се с настървение, с ожесточение. Кимаше постоянно където минеше,.., целуваше ръце на учителките, а те пък си издираха очите заради него. Г. Мишев, ЕП, 112. Докато (додето) очи гледат. Разг. Докато съм жив. Докъде<то> (доде<то>) ти око види (вижда, стига); докъде<то> (доде<то>) ти очи видят (виждат, стигат). Разг. Много надалече, докъдето стига погледът. Додето ти стига окото, гледаш бляскаво зелени ливади, нежно кадифяви морави. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 132. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви. Елин Пелин, Съч. I, 160. Оттука като се понесеш по онова ширине надолу — хи-и-и, доде ти очи стигат!... И душата ти се разширява тъй... небо и земя в нея да побереш. П. Тодоров, Събр. пр. II, 316. Държа кантара в окото си. Разг. Съвсем точно мога да преценя, да премеря само с поглед. В своите професионални снимки той толкова усърдно не се взираше, макар да беше известен между фотожурналистите като човек, който "държи кантара в окото си". Б. Болгар, Б, 24. Държа око (очите си) на нещо. Разг. Непрекъснато гледам, наблюдавам нещо. Генко му каза: — Ти сега като си горе, под Кавладаня, не е лошо да държиш око на прохода. Н. Тихолов, ДКД, 106. Държа очите си отворени. Разг. Зорко бдя, внимавам да не ми се случи нещо неприятно. Я вземи юшура, че да видиш как ще закапят лирите. .. Трябва само да знаеш да държиш очите си отворени. Д. Немиров, Б, 104. Държа под (изпод, на) око (очи). Разг. 1. Някого или нещо. Непрекъснато зорко наблюдавам, следя с поглед някого или нещо. Додето чакаме да докарат куфарите ни, луничавият ме държи на око. Б. Райнов, НН, 359. Без да бързам, аз се промъквах из нивата, държех под око пътя. Й. Радичков, ББ, 45. Той искаше да излезе на Маркови поляни и да поеме край корията, та хем да държи под око редките храсти, зад които зайците се криеха, хем да наблюдава и обраните царевици. Г. Караславов, Избр. съч. II, 472. 2. Някого. Наблюдавам, следя поведението, държанието на някого. — Право да си кажа, не ми се искаше да го вземам — .., — но ми се примоли:.. Ти го дръж под око, аз нарочно го изпратих в твоето отделение. Д. Ангелов, ЖС, 102. На Христофоров възложихме да държи хората под око и щом се появят признаци на опасност от арестуване, да ги събере и доведе при нас. Сл. Трънски, Н, 464. Отдавна старият Сурсубул държеше на око царския брат, ала не можеше да стори нищо, че не дръзваше от царя. Н. Райнов, КЦ, 58. Забивам / забия (забождам / забода) очи в някого или в нещо. 1. Заглеждам се съсредоточено в някого или в нещо. Очите му се местеха от един сътрапезник на друг. Най-после заби поглед в логотета. Й. Вълчев, СКН, 287. 2. Съсредоточавам се в нещо, което гледам, чета или върша. Веднага пак сложи очилата си. Заби очи във вестника. М. Грубешлиева, ПИУ, 21. ?вета се увличаше от общата вълна и като хлуйваше някоя група в читалището, незабелязано влизаше и тя. Зашумяваха вестници по масите, момци и девойки забождаха очи в книгите. РД, 1950, бр. 305, 2. Всички забодохме очи в снимката. 3. Започвам да гледам продължително надолу или встрани, обикн. от притеснение, срам, неудобство. И тримата бяха забили очи в пода, всеки си казваше, че другият би могъл да стане вместо него. Ст. Дичев, ЗС II, 375. Попов, забил очи в килима, потреперваше отвреме-навреме. Д. Добревски, БКН, 201. Завличам / завлека очи. Диал. Обикн. в св. Задремвам, заспивам. И щом се стъмни, събу си обущата и чорапите, протегна се на канапето и в един миг завлече очи и захърка. Д. Калфов, Избр. разк., 141. Някой се обляга на късмета си и всичко му

се нарежда от само себе си, а друг живее нащрек, не смее да завлече очи за сън. В. Мутафчиева, СД, 30. Залъгвам / залъжа окото на някого. Разг. С външния си вид създавам определено благоприятно впечатление, което не отговаря на същността. Гледах аз днес ония спални, за които ми разправяше. Ами че те били съвсем просто нещо бе,.. Покрили ги там само с някакъв лъскав шперплат, колкото да залъжат окото на човека. Св. Минков, РТК, 112. Замазвам / замажа очи<те> на някого. Разг. Залъгвам някого със странични, второстепенни неща, за да не види истинския вид на нещо лошо, да не разбере истината за нещо. — Какво ме гледаш като побъркана? Не се опитвай с хитрост да ми замажеш очите. Докато съм жива, ще следя ръцете ти. К. Петканов, ДЧ, 296. Нощем и тайно нашите изпокриха бъчвите и оставиха в мазетата по някоя и друга задънка, колкото да замажат очите на акцизните. Й. Радичков, ББ, 160. — То и празна работа може да излезе, ама не си ли викаш: щом дойде време да замазват очите на раята, все нещо ще става, а? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 591. Слушаше думите му и неясно недоволство се надигаше в дуата му. "И бай Стойко е дошъл да замазва очи" — мислеше той. В. Геновска, СГ, 210. <Колкото> за очи. Разг. Колкото да се покаже, да се даде вид, че се върши нещо, че се прави това, което е необходимо, което трябва да се прави. Една съдебна комисия ни разпита за очи и в два дни уреди работата. К. Величков, ПССъч. I, 151. Същинското им намерение беше да срещнат пак учителките, но за да се прикрият, колкото за очи, отидоха да потърсят учителя. Й. Йовков, ПГ, 88. Владиката дъвчеше тъй усърдно, че се тресеше цялата му гъста брада, и — колкото за очи — от време на време прекръстваше трапезата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 22. Запикал (засрал) съм си очите; запикал (засрал) съм очи. Простонар. Грубо. Напълно съм изгубил чувството си за срам, проявявам безсрамие, нахалство. Затварям / затворя (склопвам / склопя) очи. Разг. 1. Обикн. с отриц. Заспивам. — Не зная какво ща правим с това дете — каза тя. — Цяла нощ не е спало. Не затвори очи, не се орахати. Й. Йовков, Ж 1945, 165. През нощта двете сирачета се измили хубаво, легнали на сламицата в кошарата да спят, ала не могли да затворят очи. А. Каралийчев, БС, 4. Легнах да спя, но дълго не можах да склопя очи. Ив. Димов, АИДЖ, 19. 2. Умирам. Имаше четири деца, аз пето. Добре, ама като пораснаха — пръснаха се кой накъдето види, няма кой да я гледа. Нямаше как, взех я при мене, гледах я, докато затвори очи. П. Вежинов, ЗНН, 175. Умря си като куче, сякаш няма дом, ни близки, та сред тях да склопи очи. Кл. Цачев, СШ, 157. Убиха го през последната война, а наскоро склопи очи и майка му. Ст. Марков, ДБ, 83. Затварям / затворя очите някому. Разг. Съм, намирам се при някого в предсмъртния му час, когато издъхва, умира. "Стар е баща ми вече и няма да понесе тая вест",.. "Да ида при него, да му помогна на старините и очите му да затворя. Трябва, трябва!" Ст. Загорчинов, ДП, 195. Само Донка, Стефановата жена, ѝ дойде на гости на празника,.. Стайновица само тая снаха имаше за своя, само ней щеше да остави да ѝ затвори очите. В. Геновска, СГ, 165. На смъртний одър ще я викам с глас, / и тя ще ми склопи очите. К. Величков, ПССъч. II, 129. Затварям си / затворя си очите <пред (за) нещо>; затварям / затворя очи <пред (за) нещо>. Разг. Правя се, преструвам се, че не забелязвам нещо (обикн. нередно, лошо или опасно), нарочно, съзнателно не му обръщам внимание. Рушвет той вземаше не само от презрените гяури, но и от някои османлии, като си затваряше очите пред техните золуми над раята. Д. Талев, И, 74. Асен като ръководител на Беслеменовата фабрика си затваряше очите за много работи. Д. Кисьов, Щ, 475. Даде му власт и сила,.., търпеше дружбата му с Боян, затваряше очите си за участието му в заговора. М. Смилова, ДСВ, 283. Затварят ми се очите. Разг. Много ми се спи. — Легнах си в три часа, очите ми се затварят — чувам сънения ѝ [на мама] глас. Н. Каралиева, ЯЧ, 48. За черните очи на някого; за черни очи. Разг. Обикн. с отриц. За означаване, че нещо се прави не просто така, а поради заинтересованост, заради лична облага. Как така козар ще си даде тоягата? Заради черните очи ли ще ти я даде? Й. Радичков, СР, 69. Защо приказва с него главатарят им? Сигурно не е за черните му очи! Сигурно ще иска да отскубне нещо от него, нещо да го подпита. П. Вежинов, ДБ, 127. Звезди (искри, свитки) ми излизат / излезнат (изскачат / изскочат) от очите; звезди (искри) ми светват / светнат пред очите. Разг. Виждам, привиждат ми се светли петна поради силна болка, обикн. от удар. Един силен лакът го блъсна в гърдите,.. На Кикиридката изскочиха свитки от очите. Г. Караславов, Избр. съч. III, 226. По едно време, като изплющя един камшик по врата ми — звезди ми светнаха пред очите. Ал. Константинов, Съч. I, 292. Когато той се нахвърляше върху нея и я удряше, та свитки излизаха от очите ѝ, тя политваше, сгушваше се в ъгъла. Ст. Даскалов, ЕС, 74. Играят ми очите. Разг. Обикн. за жена — гледам мъжете предизвикателно, с кокетство; флиртувам. — Ела да чуеш какво гълчат за Теменуга, дето не идва да жъне следобед. Нейната работа, викат, наред, мъжът ѝ вади много пари от мините, а тя подхвана пашалъка и очите ѝ започнаха да играят. П. Ангелов, Ж, 96. Иди гледай хората в очите. Разг. Като възклицание — за означаване, че някой изпитва срам,

срамува се от някаква своя постъпка или от постъпката на близък човек, роднина. Моето честно, незапетнено име — сега гавра в София.. Иди гледай хората в очите сега. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 165. Изблещвам (изблещям) / изблещя (изцъклям / изцъкля, обелвам / обеля, оцъклям / оцъкля) очи. Разг. Умирам, издъхвам. Щях да изблещя очи, но се запречих в клоните на сливата и паднах по-леко на гърдите си. Ст. Даскалов, ЕС, 314. Гледам — проснал се един грамаден немчуга,.. Глътнал, братлета, ножа, обелил очи. П. Вежинов, ЗЧР, 29. Блъсна го глава, тръпки го побиха и преди да клепне вечерня, оцъкли очи и поп Костадин пристигна да му даде причастие. Чудомир, Избр. пр., 271. Изваждам / извадя на кьоравия очите. Диал. Ирон. Нищо не свършвам, не мога нищо да направя, полагам безрезултатни усилия. Изваждам / извадя очите някому. Разг. Обикн. в св. и бъд. вр. Скарвам се някому, жестоко наказвам, разправям се с някого. Вземете малко дини за другарите си, иначе нашият председател ще ми извади очите, като научи, че съм ви изпратил с празни ръце... К. Грозев, СС, 81. Занапред мир и сговор.. и ако някой се опита отново да ги раздели и скара, очите да му извадят. П. Вежинов, ЗЧР, 44. Изваждаме си / извадим си очите. Обикн. в св. Разг. В лоши отношения сме помежду си, враждуваме, караме се ожесточено. — Да... да... те не били хора ки,.. уж владишко тербие, пък ще си извадят очите, карат се, бият се, като голите цигани. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 30. Изваждам си / извадя си очите. Разг. 1. Обикн. в св. Причинявам си зло, напакостявам си сам. 2. Само в св. в мин. и бъд. вр. Измъчих се (ще се измъча), докато свърша нещо (за работа, свързана с продължително взиране). 3. Само в св. в мин. и бъд. вр. Нищо не виждам, защото е много тъмно. Изглеждам си / изгледам си очите; изглеждат ми се / изгледат ми се очите. Обикн. в св. Разг. 1. Гледам дълго и напрегнато, с голямо нетърпение и безпокойство очаквам идването, пристигането на някого или нещо. Всяка сутрин изтичвахме навън и гледахме към баира — не идват ли нашите хора.. Стринка също си изгледа очите. Носи дърва през двора, а главата ѝ обърната към баира. Й. Радичков, ББ, 117. — Хайде, печаловници! Изгледаха ми се очите да ви чакам! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 490. 2. Гледам дълго нещо, което много ми се харесва. Изгледаха ѝ се очите в тоя плат. Изгубвам / изгубя от (из) очите си; изгубвам / изгубя от (из) очи някого или нещо. 1. Преставам да виждам някого или нещо, когото или което съм гледал, съм следил с поглед. Рилски тръгна подир него, но скоро го изгуби от очите си. К. Петканов, В, 250. Тя отдавна бе сгънала вестника и сега гледаше наоколо, като се стараеше да не изгуби от очи детето. Б. Райнов, ЧЪ, 120. Никола, Димитър и Илия гледат внимателно и напрегнато на тази страна и се мъчат да намерят войниците, които бяха изгубили из очи. Й. Йовков, Разк. I, 77- 78. 2. Преставам да съм във връзка с някого, нямам повече сведения за него. Скоро след знакомството си с младия руски учен [Григорович] Кръстович, вече секретар на Богориди.., е назначен от последния за "правител" .. и свой наместник на Самос.. От тая дата той изгубва от очи и Григоровича. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 264. Изгубвам се / изгубя се от (из) очите на някого; изгубвам се / изгубя се от (из) очи. Разг. 1. Преставам да бъда пред погледа на някого, не се виждам повече. Скоро Искъра и долината му се изгубиха от очите ми. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 28. Машините слязоха там и се изгубиха от очи. Й. Йовков, Ж 1945, 123-124. 2. Преставам да съм във връзка с някого, не живея, не общувам повече с него. Някога тя имаше две деца, две малки лъвчета, но те отдавна се бяха изгубили от очите ѝ. Св. Минков, ПК, 22. Издига ме / издигне ме в очите на някого. Книж. За моя проява, постъпка, качество — става причина да бъда повече уважаван, по-ценѐн (от някого). Техният съгражданин служеше като лекар в цариградското руско посолство и това го издигаше в очите им. Ст. Дичев, ЗС II, 410. Той събра най-ценните сведения, на самото място, които отсетне му послужиха, за да си извоюва и в България, и между учения етнографически свят онова име на добър познавач на Македония, което тъй високо го издигна в очите на всички. Бълг., 1902, бр. 453, 2. Издига ме / издигне ме в собствените ми очи. Книж. За моя постъпка, проява или качество — става причина да получа по-високо самочувствие, да почна да се ценя повече. Близо до Пандишпана се присламчиха и няколко бедняци. Те намираха сгоден случай да се изравнят със селския лихварин, едно, защото това ги издигаше в собствените им очи, и друго, защото се надяваха, че ще го предразположат и омилостивят при определянето на лихвите и събирането на дълговете им. Г. Караславов, Избр. съч. II, 14. Издигам се / издигна се (израствам / израсна, пораствам / порасна, раста) в (пред) очите на някого. Спечелвам нечие уважение, някой започва да ме цени (благодарение на моя постъпка, проява или качество). Този мъничък, свит, слаб, срамежлив учител,.., който се червеше, когато някой родител го запитваше за успеха на детето си, сега изведнъж израстна в очите на публиката. Г. Караславов, СИ, 52. От този ден началникът се издигна още повече в очите му. В. Райков, ПВ, 5. — Ето го Деян, нека той поведе дружината. — Ще я поведа! — решително заяви Деян.. Бояна го погледна. Тоя мъж порасна в очите ѝ. М. Марчевски, П, 77. Началникът израсна изведнъж пред очите им като човек деен и,

главно смел до безразсъдност. Ст. Чилингиров, ПЖ, Тя все повече се удивлява на Горазд: при всеки досег с нея той добавя нещо неочаквано и прекрасно към образа, който е имала за него до този миг..: той все повече расте в очите ѝ. Бл. Димитрова, Лав., 145.109. Издигам се / издигна се (израствам / израстна, пораствам / порасна, раста) в собствените си очи. Придобивам по-високо самочувствие, по-добро мнение за себе си (благодарение на своя постъпка, проява, качество). Откак стана народен представител, Киро Тошавров изведнъж порасна в собствените си очи. Г. Караславов, ОХ IV, 57. Издирам / издера (изкарвам / изкарам, одирам / одера) очите на някого. Обикн. в св., бъд. Разг. Карам се някому, наказвам някого строго, разправям се жестоко с някого. Чичо Сава от кумова срама донесъл едно чувалче бяло брашно и казал на мама: "Вземи Петровия пай и не казвай на Събюйца, че ша ми издере очите!" К. Калчев, ПИЖ, 93. Къде ли се е загубило?! Веднага се върна. "Гана ще ми издере очите!" За това теле те с Гана често се караха. Ст. Даскалов, СЛ, 489. Сега само някой да посмее да хвърли лоша дума или камък по адрес на кокошките, кооператорите ще му одерат очите. Г. Краев, Ст, 1957, 141. Изкарвам си / изкарам си очите. Разг. 1. Обикн. в св. Причинявам си зло, напакостявам си сам. 2. Само в св. в мин. и бъд. вр. Измъчих се (ще се измъча), докато върша нещо (за работа, свързана с продължително взиране). Излизам / изляза на очи. Диал. Заставам така, че да бъда видян, забелязан. Едва потеглиха и откъм гората излязоха въоръжени турски конници.. Най-много се изплаши Тотка. Веднага се обърна назад да види дали мъжът ѝ не е излязъл пак на очи. К. Петканов, ЗлЗ, 241. Измервам / измеря (премервам / премеря) с очи някого. Разг. Изглеждам изпитателно някого в целия му ръст, обикн. с недоволство, ненавист, презрение и под. или за да го преценя. Гроздан кипна, измери я с очи от долу до горе и кресна. Й. Йовков, Ж 1945, 46. Срещу скрито ликуващите жени мъжът беше безсилен. Той само ги измери с очи една по една, като че искаше да им запомни лицата. Ст. Чилингиров, ХНН, 132. Той измери с очи момчето от главата до петите и поклати глава: — На човек не приличаш — рече му и го заведе в един дюкян, където имаше всичко. А. Каралийчев, ТР, 173-174. Младият човек се приготви да я заговори, но от масата се дигна Минтан Кадански,.., отхвърли на кръста ръцете си, засрешна го и присмехулно го премери с очи. — Ваша милост, накъде с тая пелерина? К. Петканов, ДЧ, 231. Измивам / измия (омивам / омия) си очите <пред някого>. Разг. Върша нещо, изпълнявам задълженията си, за да се представя добре, в добра светлина пред някого. — Не е вярно, бе. Аз проверих всички яйца в сандъците ви. Друго е, друго, но... седнете, напишете това нещо и после ще се оправяме. Да го дам аз на прокурора, да си омия очите пред окръжния управител, а сетне ще видим. М. Топалов, Ст, 1970, бр. 1264, 2. Изпивам / изпия (изяждам / изям) с очи<те си> някого или нещо. Разг. 1. Гледам втренчено, напрегнато някого, нещо. Михалските учители с учудване гледаха новия учител. Той дори пръчка не държеше в ръцете си. Приказваше леко, непринудено. — Виж как го гледат само! Ще го изпият с очи!.. — мислеше си Начо. Д. Марчевски, ДВ, 55. 2. Гледам влюбено, с желание някого. 3. Гледам неприязнено, враждебно някого, с готовност да го унищожа. — Ти не знаеш ли, че сега светът е лошав, и да има колай такива богати хора с очи да ги изпият? Ил. Блъсков, ПБ II, 4. Изплаквам си / изплакна си (оплаквам си / оплакна си, плакна си) очите. Разг. Изпитвам удоволствие, наслаждавам се на нещо хубаво, приятно, което гледам. Отидоха на някакво модно ревю да си изплакнат очите. Изплаквам си / изплача си очите. Разг. Плача много, продължително. Три месеца време клетата жена не млъкна. Изплака си очите. А. Каралийчев, СР, 46. — Тейко,.. миличък! — изхлипа Неновица. — На кого ме оставяш самичка... жалба да жаля, очи да изплаквам. Г. Караславов, Избр. съч. I, 97. — В земята потъна, бе синко, майка ти, горката, очите си изплака. Елин Пелин, Съч. II, 161. Изпод (под) око (очи), гледам, поглеждам и под. Крадешком, скрито, без да вдигам глава, понякога сърдито, гневно, враждебно (гледам, поглеждам и др.). Капитанът се разпореди да му се даде отделна каюта и матросите го поглеждаха изпод око, като виждаха, че беше нищо и никакъв човек, а сам капитанът се погрижи за него. Д. Талев, ПК, 120. Страхливците, подлеците, измамниците гледат под око и винаги искат да кажат: "Не съм видял". Ал. Гетман и др., СБ, 343. Тя тръгна да се връща назад, като вървеше сама и често изпод око поглеждаше към Галчева. Й. Йовков, ЧКГ, 194. Изпречвам се / изпреча се пред очите на някого. Показвам се, появявам се пред някого, обикн. ненадейно. Изпускам (изпущам) / изпусна от (из, изпод) очи<те си> (око) някого или нещо. 1. Преставам да виждам или да следя, да наблюдавам някого или нещо. Тодора изтръпна. Майка ѝ не я изпущаше от очи. К. Петканов, БД, 51. При вратата на хола ме посрещнаха домакинята и Таничка.. Тя [домакинята] ми подаде разсеяно ръка, без да изпуска от очи масата. П. Незнакомов, Ст, 1957, 111. 2. Преставам да следя за поведението, държанието на някого. Той напредваше със затаен дъх, без да изпуска из око кабела, който се провираше из плевелите, червеникав като дълга кървава диря. П. Вежинов, НС, 99. Ако ѝ се случи нещо лошо, мисля, че аз ще бъда ви‑

новен, последните две години я изпуснах от очи. Много ме гнети това. Ем. Манов, ДСР, 449. — Подозрителни ми се виждат тия момчета, не ми харесват. — Напразно се безпокоите — спокойно отговори Кадир ефенди.. — Не ги изпускам изпод око, моите хора са постоянно по петите им. Д. Спространов, С, 103-104. 3. Не вземам нещо предвид, не се съобразявам с него, пропускам го. Това, че държавата трябва своевременно да знае с какъв фонд от храни разполага, вие изпускате от очи. А. Гуляшки, СВ, 213. Той никога не изпущал от очи важното дидактично правило, че личният пример на учителя е най-доброто, най-деятелното възпитателно средство. СбНУ ХI, 637. Изпълвам / изпълня очите <на някого>. Диал. 1. Много се харесвам някому, спечелвам одобрението с външния си вид; понравям се. Денем и нощем да се бъхтя — защо? Да гледам само на хората очите да изпълня. П. Тодоров, Събр. пр II, 230. 2. Само св. Уплашвам някого. 3. Давам много нещо на някого. Изтичат ми / изтекат ми очите. Обикн. св. Разг. 1. Повреждат ми се очите от много работа, плач и др. — На булката Петровица очите изтекоха от предене и тъкане. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 183. — Драго, сине, очите ти ще изтекат над тия книги. Сп. Кралевски, ВО, 110. 2. Със следв. изр. със съюз да. Заболяват ме очите от продължително втренчено взиране да видя някого или нещо, очаквано с голямо нетърпение. — Спиш ли? Събуди се!.. — Изтекоха ми очите да гледам пътищата и да го чакам, а той седнал човекът на припек и заспал. К. Константинов, П, 93. — Омръзна ми да вися в "Държавно снабдяване", а снабдителите ми измръзнаха да стоят край Дунава и очите им изтекоха да гледат дали не идва някой шлеп. Д. Кисьов, Щ, 428. 3. По някого или по нещо. Гледам продължително и захласнато някого (нещо), който (което) ме привлича силно, ми се харесва много. Какъв мъж бил преди, ама само преди двайсет, даже петнайсет години, такъв мъж бил, че на погребенията жените все него гледали. Изтичали им очите от гледане. Н. Драганов, ТМС, 26. Имам дебели (корави) очи. Разг. Безочлив, нахален съм, нямам чувство за срам. Имам друго око за някого или за нещо. Разг. Променил съм мнението си, с друго, ново отношение съм към някого или нещо. Сега Колю беше по-смел, вървеше плътно до нея,.. Притихнала беше и тя.. Гледаше го: сега тя имаше друго око за мъжете. Г. Райчев, ЗК, 200. Имам лоши очи; с лоши очи съм. Разг. Според суеверни представи — с погледа си предизвиквам, в състояние съм да причиня някому нещастие, зло, болест и под. Според жреците вождовата жена имала лоши очи и носела нещастия на племето. Гр. Угаров, ПСЗ, 547. Разровиха гроба на свадливия Велегнев, за когото още приживе разправяха, че има лоши очи, и който въдеше все черни котки. А. Дончев, СВС, 69. Имам меки очи; меки ми са очите; с меки очи съм. Разг. Мекушав, отстъпчив, добродушен съм. Гинчев имаше право да иска стипендии за своите деца, но нали беше с меки очи, той не можа даже едно свидетелство за бедност да си извади. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 65. Да речем, че се стеснявам, че се гуша из кьошетата, не, не ми са дотам меки очите, и при всичко това, моля ти се, виж ме на кой хал съм! Ал. Константинов, Съч. I, 204. Девица, която бленува меки ръце, не може да не бъде и с меки очи. Ст. Чилингиров, ПЖ, 53. Имам набито око. Разг. Лесно забелязвам и правилно разпознавам, разбирам, схващам нещо благодарение на опита си. Налягали на някоя площадка, дивите кози мъчно се различаваха, но Кара Ибрахим имаше набито око и рядко се излъгваше. Ем. Станев, К, 6. Съответните власти имат набито око — ще усетят, че такъв мъж зло на никого не може да направи. В. Пламенов, ГШ, 26. Имам на око (очи) някого. Диал. Харесал съм някого или нещо, избрал съм го, имам го предвид за нещо. Поискал една девойка от Радино, която имал на око, за която три пъти наред ходил, за да я склони. Н. Попфилипов, РЛ, 88. Аз говорих с Кольо Господинов, той се съгласи и обеща да предума и други някои от махалата си. Но, Петко, аз имам и тебе на око.. Ти много можеш да направиш и най-много от тебе може да очаквам. Н. Попфилипов, БД, 111. Питай момата кого има на очи, цигуларя ще посочи. П. Р. Славейков, БП II, 49. Имам око¹ (очи) за нещо или със следв. изр. със съюз да. Умея, притежавам способността да възприемам, да виждам, да чувствам и оценявам нещо. Някога Калудов имаше око за женската хубост. Сега гледаше как момичето напуска кабинета му, с безразличието на уморен стар човек. К. Колев, М, 53. Той е добър скулптор и художник. Автор е на ръководството по грим. Има око да улавя не само формите и цветовете на видимия свят, но и чувство за скритите трепети на човешката душа. Ст. Грудев, АБ, 28. Имам око² на нещо или на някого. Диал. 1. Харесал съм, харесвам нещо или някого и искам да го притежавам. Само едно зная, че Белодушков имаше око на моите ниви. Ив. Вазов, НП, 28. Сам помакът Хасан ага .. вървеше най-напред, възседнал на коня на Цоча Спасов, на който отдавна имал око. З. Стоянов, ЗБВ III, 135. 2. Наблюдавам непрекъснато някого или нещо. — Ти... такова... имай око на селото. Татарите, знаеш ли ги? Стане ли нещо, прати Хрусан с коня. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 325. Имам очи. Разг. Обикн. във възклицателно изречение, във 2 и 3 л., със следв. изр. със съюз да. За изразяване на възмущение от някого, който не се срамува, проявява нахалство, безочие с някаква своя постъпка.

Ти се засрами, вещице проклета! Дошла си тука да им помагаш да избиват невинни хора, а още имаш очи ум да ми даваш! Г. Крънзов, Избр. п, 205. — Вие опозорихте батальона и имате очи да стоите пред мен! Под съд ще ви дам! Кр. Кръстев, К, 171. Имам под око някого или нещо. Непрекъснато наблюдавам отблизо някого или нещо, следя го с поглед. — Господин Кадир е пожелал да ме види. Получил е досието ми от Кратово и нареждане да ме има под око — отговори Павел. Д. Спространов, С, 53. Тодор Хрисилий .. бе поискал да тръгне за Владислав, за да го има и сега под око. Д. Талев, С II, 56. Имам пред очи. Книж. 1. Нещо. Съобразявам се с нещо, действам с оглед на нещо. Нашият вестник ще държи високо и непоколебимо свещеното знаме на народната свобода и във всичките си постъпки винаги ще има пред очи само интересите на честния обществен труд. Г. Кирков, Избр. пр. I, 46. За да се избягнат недоразумения, ще моля да се има пред очи принципът за превод на известни поетически творения, за което става дума в биографическата бележка. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 7. 2. Някого или нещо. Непрекъснато наблюдавам отблизо някого или нещо, следя го с поглед. Албанците не без съжаление пуснаха Гороломов, но не се отделиха настрана и пак го имаха пред очи. Й. Йовков, ПГ, 206. И на гърба (врата, тила) си имам очи. Разг.; И на задника (гъза) си имам очи. Разг. Вулг. Всичко виждам, нищо не убягва от погледа ми, много съм хитър, предвидлив. Как ще гледам (погледна) хората в очите; как ще гледам (погледна) в очите някого. Възклицание за означаване, че някой се срамува или трябва да се срамува, да изпитва срам или притеснение, неудобство пред някого заради някаква своя постъпка. Генчо знае — ще има следствие,.., съд и затвор. Нищо. Ще мине всичко,.. Но как след това ще се върне в селото? Как ще гледа хората в очите? Г. Караславов, Избр. съч. II, 227. — Не! Господи, как ще гледам татко в очите! Какво ще правя сега? — чупеше ръце Росица. К. Кръстев, К, 217. Като зеницата на окото (очите) си; като очите си (двете си очи), пазя (вардя, гледам). С извънредно голямо внимание, много старателно и грижливо (пазя). Народният имот е наш. Ние трябва да го пазим като зеницата на очите си. А. Каралийчев, ТР, 27. — Вземи пианото! Но да го пазиш като очите си! Бл. Димитрова, ПКС, 265. Пази го като двете си очи. П. Р. Славейков, БП II, 42. Кръв ми е в (пред) очите. Диал. Настроен съм неприязнено към някого, ненавиждам го. Къде ти са очите? Разг. Употребява се като укор към човек, който поради невнимание не е забелязал, не е видял нещо важно, съществено. — И тебе ще убия — гъгнеше Бойчански. — Ти си длъжна да я пазиш. Къде ти са очите? Под носа ти лежи с онзи мръсник. И. Петров, МВ, 130. Някакво момиче от шведите се влюбило в едно от нашите момчета.. "Как допусна да се стигне дотам, къде ти са били очите!" Кл. Цачев, СШ, 163-165. Където (накъдето, дето) ми видят очите. Разг. Без определена посока, където ми падне, където се случи; напосоки. — Хвърляш бомбата и след това си плюеш на петите.. Бягай, където ти видят очите. М. Гръбчева, ВИН, 171. Най-напред му мина през ум да бяга накъдето му видят очите. Й. Йовков, ПГ, 70. Прииска ми се да съм свободен!.. Но сега накъде? Не мислих много. Накъдето ми видят очите! Й. Гешев, ВТ, 97. Лови ми (хваща ми) окото (очите). Разг. Харесва ми се, нрави ми се. По̀ ми хваща очите Димка Тодорова. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 177. Ама им кажи какво жито изкарахме в Йонино поле, по 200 кг на декар. Това им кажи, да им хване окото! Ст. Даскалов, СД, 501. Ловя (хващам/хвана) око<то>. Разг. Харесвам се, нравя се, обикн. с външния си вид; правя впечатление, привличам вниманието на някого. Малко бяха [вещите], но всяка ловеше окото с нещо свое и особено. А. Гуляшки, ЗВ, 387. Като дават пари, хората гледат хем да е прясно, хем да лови око. М. Яворски, ХП, 41. Тя седна на столчето до мен. Поизгледах я. Не беше в първа младост, но още хващаше око. СбХС, 226. Все затуй — за да не лови окото — не посмя [Иван] да вземе и свестен кон. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 274. Лошата стока и в златен съд да се сложи, пак не лови очи. Ст, 1963, бр. 924, 3. Лъжа (мамя) окото (очите). Разг. Създавам някакво невярно, обикн. благоприятно впечатление. Планината лъжеше окото. Тя изглеждаше твърде близо, едва ли не под носовете им, а в същност беше далече. Ем. Станев, ПГВ, 56. Така направената шапка толкова мами окото, че човек да се взира отблизо даже, не може да познае, че шапката е от обикновена книга. БД, 1909, бр. 30, 3. Махам се (махвам се / махна се) от очите на някого. Обикн. в пов. Грубо. Освобождавам някого от присъствието си, преставам да безпокоя, да досаждам, да преча на някого или да му създавам грижи. Разсилният влизаше и го гледаше с широко отворени очи, пълни с желание и усилие да го разбере. Но главният прокурор изкрещяваше да се маха от очите му и бедният човек излизаше вън объркан и безпомощен. Г. Караславов, Т, 6. — Пшшът! — изкреска силно Мирилайлай, като видя черната врана, която стоеше до Ян Бибиян, — махни се, проклета, от очите ми! Елин Пелин, ЯБ, 99. Мятам (мятвам / метна) око на някого или на нещо. Диал. Много харесвам някого или нещо и искам, желая да го имам, да го притежавам. — Май че му е метнала око... — превзето-сериозно каза Златан. — Как щяло да го не хареса... Журналист! Т. Монов, СН, 194. Набивам / набия в очите на някого

нещо. Разг. 1. Настойчиво и досадно, непрекъснато напомням на някого нещо. Нашите големи търговци току се хвалеха с него и кога аз отидех да искам на вересия стока, най-напред него ми набиваха в очите. Ил. Блъсков, ПБ II, 99. 2. Натяквам на някого нещо. Все му набиваха в очите, че по отношение на тази най-важна задача околията е на последно място. Ст. Марков, ДБ, 323. Набивам се / набия се (навирам се / навра са, хвърлям се / хвърля се) в (на) очи<те> на някого или самост. Разг. Изпъквам, правя силно впечатление, налагам се на вниманието. Истина е, че ние не пребъркваме всичките вили.., а пребъркваме само онуй, което се набива в очите ни. Й. Радичков, ВН, 7. Все още държи разтворена трамвайната карта. Датата му се набива в очите, едра, с крещящо зелено мастило. Бл. Димитрова, Лав, 253. А пък тебе като баджанак ще те съветвам: за едно известно време да се махнеш от село, за да не се навираш в очите на общинарите. Н. Хайтов, ДР, 147. Първото нещо, което се хвърли в очите на инженера, беше старичкото им поизтъркано облекло. Г. Караславов, СИ, 250. На бивола (птичето) окото все в просото. Разг. Употребява се за човек, който често и в неподходящи моменти показва определена своя слабост към нещо, силна склонност към нещо. Набито око. Разг. Способност, умение да се схваща, да се забелязва нещо бързо и точно вследствие на голям опит в някаква област. Той правеше обиските .. много грижливо.. Само опитният .. арестант можеше да прикрие от ловките му пръсти и от набитото му око нещо забранено. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 154. От неговото набито око не убягваше нито лошото, нито хубавото. Кр. Григоров, И, 137. Досега Чубра и без това минаваше за жена с набито око, нищо не избягваше от големите ѝ, търкалести очи. Ст. Даскалов, ЕС, 22. Навеждам / наведа (свеждам/сведа, потапям / потопя) очи. Разг. Поглеждам, започвам да гледам надолу, обикн. поради неудобство, стеснение, срам, засрамване. Добрян разбра и наведе очи, един неизказан срам запали в огън челото му. Елин Пелин, Съч. I, 129. В тая решителна минута старците наведоха очи и чакаха да чуят какво щеше да каже Хаджи Драган. Й. Йовков, СЛ, 169. Милко спря коня и впи очи в младата жена. — Ти ли си, Калинке? — Аз, Милко... Ходих да нося хляб на косачите, пък закъснях. А ти къде се губиш? — мълвеше срамежливо Калинка, свела очи към земята. Ц. Церковски, Съч. III, 20. — Вярно ли е всичко това?.. — Вярно е, другарю директор! — и виновно, като бременна годеница потопи очи в килима. ВН, 1964, бр. 4098, 4. Навирам / навра (въвирам / въвра) в очите на някого нещо. Разг. 1. Съвсем отблизо показвам на някого нещо, обикн. като доказателство за нещо. Наврях му в очите заповедтта на директора и чак тогава ми повярва. 2. Настойчиво и досадно соча, изтъквам пред някого нещо, казвам или напомням някому нещо, обикн. като доказателство, аргумент. В нашия живот има много принципи,.., но някак си ние прекалено много ги навираме в очите на хората. К. Калчев, ДНГ, 21. Какво да кажеш на такива хора? Ще им навреш в очи страданията на сина божи ли? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 77. — Лукан е добро момче. Знам, че ти го обичаш. Тя ми каза със злост. — Отде-накъде ми въвираш в очите тоя Лукан. Елин Пелин, Съч. II, 62. Наливат ми се / налеят ми се очите <с кръв>. Разг. Силно се разгневявам, обхваща ме силен гняв. Дойде в извънредно вълнение, очите му се наляха с кръв и той побара револвера. Ив. Вазов, Съч. VI, 19. Тогаз лицата се изкривяваха от ярост, очите се наливаха с кръв. Й. Йовков, Ж 1945, 7. На око. Разг. Без специални прибори, само с поглед, приблизително (обикн. при определяне на големината, размера, количеството на нещо). Аз ги теглих, ама и сега да ги претеглим, че стока на око не се приема. Кантар трябва. Ст. Марков, ДБ, 109. Направям / направя мили очи някому. Обикн. в св. Разг. Постъпвам така, че да се харесам, да угодя на някого. Правителството на Божилов бе заменено с хитроумния Багрянов. Той направи мили очи на съюзниците и в същото време не изпущаше ножа от ръката си, подмигваше на немците. Ем. Манов, ПЯ, 177. Напълвам (напълням) / напълня очите (окото) <на някого>. Разг. Много се харесвам някому, доставям удоволствие, удовлетворявам някого с външния си вид. — Защото е на хорото — стъкнал се, пременил се, — ще ти напълни очите. Я да го видиш у тях! П. Тодоров, Събр. пр II, 160. — А този, кой е? — Керим пехливан. — Богдане, видя ли го? — Е, напълни ли ти очите? — Жилав е като ремък. К. Петканов, Х, 8. Напълвам си (напълням си) / напълня си очите; напълват ми се / напълнят ми се очите. Разг. Оставам много доволен, става ми приятно, удовлетворен съм от нещо, което виждам, гледам. В деня, когато стана нещастието с мене, аз посетих завършващия се жилищен блок, за да напълня очите си с очаквания от три години апартамент. ВН, 1960, бр. 2880, 4. На (между) четири очи. Разг. Насаме с някого, между двама души, без свидетели. На четири очи той му съобщи, че се национализират всички фабрики. Кр. Григоров, ТГ, 91. В къщата на улица Раковски се е разиграла между четири очи кървавата драма. М. Кремен, РЯ, 23. Не вдигам / вдигна (повдигам / повдигна, отделям / отделя, откъсвам / откъсна) очи<те си>. Обикн. в несв. Разг. 1. От някого или от нещо. Непрекъснато, продължително гледам някого или нещо, обикн. защото ми харесва, защото ми е мило или за да го наблюдавам, да следя как‑

во прави. Вечер, като си легне Райка, тя седне до главата ѝ, па си не дига очите от нея и по цяла нощ не заспива. Т. Влайков, ДСУ I, 41. Аз се скривах в бурена пред тях и не отделях очи от къщата им — тя беше навътре в двора. И. Волен, МДС, 13. Палеше [шофьорът] цигара с враснали във волана ръце, без да откъсва очи от пътя. Бл. Димитрова, ПКС, 240. 2. От нещо. Занимавам се, работя нещо продължително, чета, уча и др. почти непрекъснато. Той все не вдига очи от книгата си... Т. Влайков, Пр I, 318. Как няма да пъплят като мравки, когато от работа очи не могат да подигнат. П. Ю. Тодоров, И I, 98. Не вярвам на очите си. Разг. Не приемам, не мога да се съглася, че съществува или че е вярно, че е истина това, което виждам. Селяните гледаха и не вярваха на очите си..: Токмакчията вървеше не по истинския синур,.., а съвсем по друг. Й. Йовков, ПК, 170. Захвана се обрядът на бракосъчетанието. Кардашев падаше от небето. Той не вярваше на очите си! Ив. Вазов, Съч. Х, 32. Не ми го лови (хваща) око<то>. Разг. Не харесвам или не одобрявам някого или нещо. В сърцето на тате се зароди недоверие към тоя човек,.. — Аз отдавна исках да ти кажа, че не ми го лови окото, ама на, все не смеех — каза мама. Г. Белев, ПЕМ, 43. Училището се е изпоразвалило, па и черквата трябва да се постегне, ала сегашното не ми го хваща око... не отиваме на добро... СбЗР, 11. Не ми лови (хваща / хване) око<то>. Разг. Не ми харесва, не ми се нрави. — За тоя колец ми беше думата одеве.. — Не ти ли лови окото? А. Гуляшки, ЗВ, 310. — Говори се, че московецът щял да отвори пак война на султана. Не ми лови око тая работа. Л. Стоянов, Б, 52. Огледа квартирата — пак не ѝ хвана окото. — Като в хамбар — рече тя. Ем. Манов, ДСР, 427. Не ми мига (мигва / мигне, трепка, трепва / трепне) окото; няма да ми мигне (трепне) окото. Разг. 1. От (пред) нещо, от някого или самост. Не се страхувам, не се уплашвам, не се стряскам от нещо или от някого. — Хей, господине! — крещи той към невидимия полковник. — Ела с три парабела, ако искаш, хич окото ми няма да мигне! Св. Минков, РТК, 86. Димитър е храбър човек, безстрашен, окото му не мига пред нищо; беше на времето в Първата легия. Ст. Дичев, ЗС II, 462. 2. Не се тревожа, не се смущавам ни най-малко от това, което върша, не се поколебавам да извърша нещо лошо, осъдително. Тоя приятел аз с очите си го гледах как краде — .. Тип! Окото му не мига. Й. Йовков, ПГ, 7. — Не зная каква ми е съвестта, но утепах и окото ми не мигна. Ст. Цанев, С 23, 15. — Веднага си обирай крушите от тука и само да ми се мернеш вече по плажа, ще те направя на кайма! Окото ми няма да мигне. Тарас, СГ, 84. 3. Запазвам спокойствие, самообладание, не се безпокоя, не се вълнувам. Онзи ден докараха шестима, единият даже очаква смъртна присъда, но не му мига окото. К. Калчев, ЖП, 269. Ей сега ще кажа на келнера да донесе още една бутилка. Ще я изпием, та и окото ни няма да мигне. Й. Попов, ТС, 53. Пък аз какъвто си бях здрав тогава, цяла овца изяждах и окото ми не мигваше. ВН, 1955, бр. 187, 4. Не мога (не смея) да гледам (да погледна) хората в очите; не мога да гледам (да погледна) <в очите> някого. Разг. Изпитвам срам, неудобство пред някого заради някаква своя или на близък човек постъпка, проява. Това я изпълваше с ужас. Не за това, че няма да може да гледа хората в очите. Защото те бяха я заангажирали предварително с добродетелите, които ѝ бяха приписали. К. Калчев, СТ, 108. Парясница да остане... За срамотите... Да не можем да погледнем хората в очите! М. Грубешлиева, ПИУ, 94. Не мога да повярвам на очите си. Разг. Не мога да приема, да се съглася, че съществува или че е вярно, че е истина това, което виждам. Увеличиха работното време. Де беля сега! — чудех се аз и не можех да повярвам на очите си. — Ха иди след това, та кажи, че познаваш хората! Довчера първокласни лентяи, а сега — огън. Г. Караславов, Избр. съч. II, 418. Ето го бай Марин: не може да повярва на очите си. Л. Стоянов, Х, 18. Не мога да си отворя очите от някого или от нещо. Диал. Непрекъснато съм обезпокояван от някого или много съм зает с нещо, което ми създава грижи, неприятности. — Пръждосвай се, бе! Ама-да-а, не мога да си отворя очите от просяци. П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 420. Не можем да отворим очите си от борчове. Й. Йовков, ЧКГ, 231. Не свалям / сваля (снемам / снема) очи<те си> от някого или от нещо. Разг. Непрекъснато, продължително гледам някого или нещо, обикн. защото ми харесва, защото ми е мило или за да го наблюдавам, да следя какво прави. Той не сваляше очи от нея, следеше движенията на ръцете ѝ, оживеното ѝ лице. Д. Талев, ПК, 107. Той не сне очи от каруцата, докато тя не стигна в село. Й. Йовков, ЖС, 191. Ни <ти> срама, ни <ти> о̀чи; нямам ни срам<а>, ни о̀чи. Диал. Съм, проявявам се като безсрамен, нахален, безочлив. — Какъв свят се навъди, ни срама, ни очи... Това младите от никого страх си нямат. Ем. Манов, ДСР, 456. Изтъпани се някой път насред село, па като зине... Ни ти срам, ни ти очи.. Пред цяло село говори. Кр. Григоров, Н, 46-47. Нямам очи. Разг. Със следв. изр. със съюз да. Срамувам се, неудобно ми е (да направя нещо, да постъпя по някакъв начин). Сега изгубих куража. Нямам очи да го видя. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 114. Беше го срам за хвалбите си оня ден, щяха да му се присмиват, а нямаше очи да погледне хората... Ив. Венков, ХКН, 39. Нямам очи за нещо. Разг. Не умея, не притежавам способ‑

ността да виждам, да възприемам, да чувствам и оценявам нещо. Над главата им небето беше ясно.. Гледката беше красива, но никой .. нямаше очи за нея. Б. Несторов, СР, 103. Домна нямаше очи за пролетния пейзаж, ала пролетта я смущаваше. Б. Болгар, Б, 139. Облещвам / облещя (опулвам / опуля) очи. Разг. 1. Силно се учудвам, смайвам се от нещо. На последните изпити той декламирал някакво си стихотворение с такива жестове, чувства и огън, щото учителското тяло и многобройното събрание от калоферски граждани онемяло и опулило очи. З. Стоянов, ХБ, 32. Подковачът опулил очи и викнал: — Я-а-а-а! Такова магаре за първи път виждам. А. Каралийчев, ТР, 107-108. 2. Умирам, издъхвам. Обръщам / обърна очи. Обикн. в св. Диал. Умирам. — Денеси чухме за едного деспота Яков от Бдин, представил се скоропостижно пред господа бога.. Турила му царицата някакво биле във виното и той... обърнал очи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 358. Обръщам / обърна очи<те си> към някого или към нещо. Книж. Насочвам вниманието си към някого или към нещо, от което (когото) очаквам защита, подкрепа или облага, на когото (който) се надявам, разчитам. — Бъдете горди, че отечеството е обърнало очите си към вас и очаква защита от вас. Х. Русев, ПС, 255. За членовете на комитета нямаше почивка. Те знаеха, че очите на всички са обърнати към тях, че трябва да дават отговор на всеки въпрос, че трябва да утешават, да избърсват сълзи. Г. Караиванов, ПГГ, 46. Хората подемаха новите си работи, някои се готвеха да заминават в Ловеч, други обръщаха очи към завода. Н. Тихолов, ДКД, 118. Обръщам се / обърна се на очи и уши. Книж. Изострям, напрягам до крайна степен вниманието си, за да схвана, да видя и чуя всичко, да не пропусна или сбъркам нещо. Ивайло чу също шум от стъпки на хора и далечна врява. Той беше се обърнал цял на очи и уши. — Нещо става в оброчището. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 166. Око да види. Разг. Искам сам, лично да видя, за да се уверя, да съм сигурен в нещо. Ококорвам / ококоря очи. Разг. 1. Силно се учудвам на нещо, смайвам се от нещо. — Свикнах лошото в живота с лошо да церя и вече е късно да се отуча.. Майсторът ококори очи. Този самоукор падна върху него и той остана като сконфузен. Г. Караславов, Избр. съч. I, 283. 2. Събуждам се и оставам буден, не мога да заспя. Лягам си навреме, но после ококорвам очи, та до сутринта. Окото ми бяга (гледа) на (около) нещо; окото ми е някъде или на нещо. Разг. Обичам, харесвам, силно желая нещо, стремя се към нещо. Гледала майката свойто дете, / гледала с мъка сурова / как очите му бягат все / на бащата в пищова. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 96. — Видя в кесията си два гроша и тръгна хорски имот да купува. Пък и от хубаво разбира, все около "Лъката" му бяга окото. К. Петканов, ОБ, 227. Не ми се стои тука, не мога да стоя празен.. Окото ми е все към дома. Й. Йовков, ОЧ, 131. Окото ми бяга на голямо. Разг. Стремя се към богатство, към добро положение. — Стефчов Кириак ще се годява за Лалка Юрданова? .. — То се знае, на Стефчова окото бяга на голямо. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 134. Окото ми пада / падне на (върху) някого или нещо. Вниманието ми се насочва към някого или нещо, забелязвам някого или нещо. Нему беше паднало окото на дядовата Славчова унука. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 120. Офицерчетата .. задимиха цигари и почнаха да стрелят презрение върху обкръжающата ги публика..; или се силяха да изобразят маслен поглед, ако окото им падаше върху дама. Ал. Константинов, Съч. I, 291. Остават ми / останат ми очите в (по) нещо, в някого или самост.; отиват ми / отидат ми очите по (след) нещо, по (след) някого или самост. Разг. Много харесвам нещо или някого, възхитен съм от нещо или от някого, което (когото) много силно желая, искам да притежавам. Младият човек, щом като я видя, очите му останаха в нея. А. Каралийчев, МО, 14. Като гледам какви хубави платове има по витрините, очите ми остават. М. Марчевски, П, 150. Стрина Венковица не се много зарадва на това, с което Колчо я подновяваше. Ней отидоха очите по онова, което на невястата щеше да се направи и което много нящо чинеше. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 246. Остават / останат ми очите отворени. Разг. Изпитвам силно чувство на неудовлетвореност заради неизпълнено голямо и съкровено желание. Да умра, ще ми останат очите отворени. П. Р. Славейков, БП I, 134. Отварям / отворя очи. Разг. Събуждам се. На сутринта още не бе отворил очи, когато Мария влезе в стаята. И. Петров, МВ, 48. Отварям / отворя очите на някого. Разг. 1. Разкривам някому истината за нещо, помагам му да престане да се заблуждава в нещо. Тя си избра Борис, тя самичка тръгна подире му и се завря сляпа в ръцете му;.. И ако не бяха отворили очите ѝ насила, щеше да върви още пипнешком към сигурната си гибел. К. Калчев, СТ, 171. Ние трябва да отворим добре очите на нашия барон и да му покажем какъв мошеник лансира пред Немския папиросен концерн... Д. Димов, Т, 154. 2. Просвещавам някого, помагам някому да се просвети или да проумее, да започне да разбира нещо. Мама е учителка.. отваря очите на селските деца и хората я обичат много. Н. Каралиева, ЯЧ, 6. Кибаров никога не е излъгал. Учен човек, добър, умен. При сиромасите е дошъл, да ги поучава, очите им да отваря. Д. Талев, ГЧ, 301. Отварям си / отворя си очите <на четири (четиринайсет)>. Разг. Обикн. в несв. Внимавам много, гледам, наблюдавам внимателно (за

да не пропусна да видя, да забележа нещо, да не ми се случи нещо лошо или да не изпусна нещо благоприятно за себе си). — Ти няма да страниш от Паламидовите, напротив, ще ходиш у тях, ще се правиш, че нищо не те интересува, но ще си отваряш очите на четири. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 232. — Ти, Коста, си отваряй очите на четиринайсет, да не отмъкнат по домовете и гората. Ст. Даскалов, ЕС, 191. Ленко ще разбере, ще проследи, ще дебне като котка и ще разбере. Да, от днес той трябва да си отваря очите... Г. Караславов, Избр. съч. VI, 209. Отварят ми се / отворят ми се очите за нещо или самост. Разг. 1. Разбирам, проумявам, става ми ясно или известно нещо, по отношение на което съм се заблуждавал. — За отец Неофант ни разправи дядо Яким от Мъждел. Старата се подсмя подигравателно. — Дядо Яким! Отвориха му се и нему очите, а то отначало сам се бе повлякъл подире му. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 131. Елате сега да послушате многобройните пациенти на младия "доктор". — Бре, от две години ме мушка и все ме болят кокалите, как не ми се отвориха очите! Н. Каралиева, Н, 46. 2. Ставам просветѐн човек, започвам да разбирам, да проумявам нещата от живота. Бай Петър зачести в нашия клуб. Слушаше беседите с отворени уста.. — Брей, сега ми се отвориха очите! — казваше той. А. Каралийчев, СР, 16. 3. Започвам да проявявам интерес, да се интересувам от нещо. Към края на шестия клас на гимназията очите му се отварят за социализма. Ив. Богданов, СП, 72. Отвръщам / отвърна очи от някого или от нещо. Разг. Изоставям някого или нещо, преставам да се интересувам, да се грижа за някого или за нещо. Бог гледа и всичко вижда, само от мене отвръща очи. Забравил ме е вече. К. Петканов, ЗлЗ, 112. Всички с омерзение отвърнаха очи от стария грешник [либерализма], от кървавия палач на собствените си рожби, от бездушния изменник на светите народни надежди и мечти. Г. Кирков, Избр. пр I, 29. Очи в (с, срещу) очи. Разг. Пряко, непосредствено един срещу друг, един с друг или един на друг. Добре ще бъде помежду си, очи в очи, да си кажем истината и да си признаем слабостите. К. Калчев, СТ, 180. Ивайло ще стане мой мъж — стига веднаж очи с очи да се видим. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 64. Очи и уши; око и ухо. Разг. Човек, хора, които събират сведения за някого, осведомяват, информират го; шпионин, шпиони. Като шеташ из селото, поприкривай се, защото оня, нашенецът .. има тук очи и уши,.., ще се научи и... сетне — не отговарям. Г. Караславов, ОХ IV, 331. Една войска отделя двайсетина бойци и ги провожда напред, за да бъдат нейни очи и уши. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 541. — Султанът си има свои очи и уши в града! Н. Каралиева, ЗБ, 39. Партизаните навсякъде имаха свои очи и уши. Половин час след арестуването на някой комунист те вече знаеха. Г. Караславов, Избр. съч. I, 417. — Началството трябва да има повече очи и повече уши, та да вижда навсякъде и да чува всичко. Б. Обретенов, С, 73. Очи нямаш ли. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Не виждаш ли, не разбираш ли (употребява се като укор към разсеян или непроницателен човек, който не може да прецени истинското положение на нещата). Очи пълни, ръце празни. Разг. Употребява се, когато някой само гледа, но не може да има, да притежава нещо, което много харесва или желае. Като прочетеш книгата, ще ти доведе ли някое момче? Е, щом няма — остави се. Дето викат, пълни очи, празни ръце. Кр. Григоров, Р, 151. Очите ми гледат на кръв. Разг. 1. Готов съм да извърша убийство, да убия някого. — Ти да не си вдовицата на онова момче, дето войниците го претрепаха? Па и то отишло с войниците да се кара, не знаеше ли, че очите им все на кръв гледат? К. Петканов, МЗК, 243. 2. Много съм сърдит, навъсен и съм готов да се карам. Офицерите се разхождат мрачни пред ротите, сабите им чаткат о шпорите, очите им гледат на кръв изпод козирките. П. Незнакомов, БЧ, 8. Очите ми гледат на четири <страни>. Разг. 1. Внимавам много, действам предпазливо, за да не ми се случи нещо лошо, някаква неприятност. Изплашеният кон скача, бъхти се, лудее тъй, че когато Темелко го изкара на пазара, още върви като попарен, а очите му гледат на четири. Й. Йовков, ВАХ, 187. 2. С буден ум съм, способен, хитър съм и не мога да бъда излъган. — Той може да напише писмо, може да прочете книга и да пише сметки.. Какво не може? Очите му гледат на четири! Д. Немиров, Б, 98. Очите ми играят на всички страни. Разг. Внимателно, зорко наблюдавам и оглеждам всичко наоколо, старая се да видя всичко, да не пропусна нещо. Филчо си купи охранен, млад кон от селото. Плати го щедро от жълтиците на Чиллията. На път винаги караше след Богдана, очите му играеха на всички страни, гледаше да не пропусне някой богат турчин. К. Петканов, Х, 129-130. Очите ми играят на четири. Разг. 1. Внимателно, зорко наблюдавам и оглеждам всичко наоколо, старая се да видя всичко, да не пропусна нищо. Очите му играеха на четири и забележваха кой минуваше край хана и кой влязваше в него. Ив. Вазов, Съч. ХII, 156. Бодко тръпнеше от желание още сега да се мушне в хладното мазе на къщата и да огледа всичко. Очите му играеха на четири. В. Ченков, СНД, 124-125. Ако не беше лъскавата верижка на часовника му,.., човек не би го взел за някакъв търговец. Това някак ни вдъхна доверие към тоя човек, макар очите му да играеха на четири. Кр. Григоров, ОНУ, 104. 2. Внимавам много да не ми

се случи нещо лошо, някаква неприятност, действам предпазливо. — Таквози време е дошло, на четири всекиму трябва да играят очите. П. Тодоров, Събр. пр II, 75. Очите ми капват от срам. Разг. Много се засрамвам. Очите ми са в някого или в нещо. Разг. Вниманието ми е насочено към някого или нещо, харесвам някого или нещо, много милея за някого или нещо, обичам го, държа и разчитам на него. Седях си така и си мислех какво ще правим с този разтурен син?.. Загубен човек, пък един на майка и на баща — очите ни в него бяха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. Очите ми са <отворени> на четири. Разг. Внимателно, зорко наблюдавам и оглеждам всичко наоколо, старая се да видя всичко, да не пропусна нищо, обикн. за да не ми се случи нещо лошо, някаква неприятност. Като знае един да готви, той учи другите,.. и който развали ястието, с бъркача го изсипват на главата му; там трябва да ти са очите на четири. Ц. Гинчев, ГК, 78. Кръстевица знаеше, че не е лесно да задомиш дъщеря.. И разноски много, и очите ти на четири трябва да са отворени. Зер ще се полакомят по някой чорбаджийски син, а знаеш ли какъв ще излезе? Г. Караславов, ОХ , 11. Очите не съм виждал / видял на някого. Разг. 1. Не съм срещал, не съм виждал някого, не се е появявал там, където съм аз. Не знам какво ли прави моят "Клинка"? Два дни очите не съм му виждала. Кр. Григоров, И, 53. 2. Съвсем не познавам някого. Аз очите му до ден-днешен не съм видяла, той пари ми иска! Елин Пелин, Съч. II, 95. Очите ще ти извади. Разг. Казва се на човек, който не намира това, което търси и твърди, че го няма, а то всъщност е на съвсем явно място пред него. Падам / падна в нечии очи; падам / падна в очите на някого. Разг. Разочаровам някого, предизвиквам у някого отрицателно отношение към себе си, преставам да бъда уважаван, зачитан от него. Ще стана за присмех, ще падна в очите на всички. Ем. Станев, ПЕГ, 90. — Да му кажа направо, че нямам никакви пари, може би щях да падна ниско в очите му. Кр. Григоров, Р, 10. Падам / падна в очи. Разг. Лесно и бързо бивам забелязван, правя впечатление, налагам се на вниманието. Крали бяха от чорбаджиите си и бяха пестили, за да си отворят свой дюкян. Избраха малко дюкянче на края на чаршията, за да не пада в очи. Д. Талев, ПК, 27. Пада ми / падне ми в очите. Разг. Разочаровам се от някого или от нещо, преставам да имам добро мнение за някого или да мисля, че нещо е добро, ценно. С тази си постъпка съвсем ми паднахте в очите. Пия (ям) с очи някого. 1. Гледам втренчено, напрегнато, внимателно някого. 2. Гледам влюбено, с желание някого. Гледа Вуте — насреща пред него / стои Яна и с очи яде го. Елин Пелин, Съч. V, 120-121. 3. Гледам неприязнено, враждебно някого. Плаша (изплашвам / изплаша, уплашвам / уплаша) окото на някого. Разг. Силно тревожа (разтревожвам), безпокоя (обезпокоявам) или смайвам някого. Дребничък ми се видя... Ама силата му — дяволска, уплаши ми окото! К. Петканов, ЗлЗ, 52. Аз чух какво ви каза Кривицата. Опасен човек. Уплаши ми окото. А. Каралийчев, СР, 14. — Бре-бре, сякаш мечка са увели горе. Ще съборят къщата, магаретата му недни. Лошав свят започна да се извъжда, Паздерка!... Уплашиха ми окото, ти казвам — избъбра Калю. Ц. Церковски, Съч. III, 213. Сипеи безродни, плешиви бърда, / стръмнини без дръвье, реки без вода, / душата измъчват и плашат окото. Ив. Вазов, Съч. I, 174. Плаши ми се окото. Разг. Силно се тревожа, безпокоя се, изпитвам страх от това, което виждам, наблюдавам. Подбелвам / подбеля очи. Диал. Извръщам очите си така, че се вижда главно бялата им част (обикн. при силен гняв, припадък и др.). Младен смъкна забрадката ѝ, улови я за косите и с все сила я блъсна в стената. Тодора изхълца, подбели очи и падна на земята като мъртва. К. Петканов, БД, 154. — Ти много да не знаеш — шиле такова! — подбели очи Димо. К. Петканов, МЗК, 285. Под око съм; под окото (очите) съм на някого. Разг. Постоянно и непосредствено съм следен, наблюдаван, бивам наблюдаван. Дядо Стоимен беше ревнив и строг старец: не ѝ даваше да закъснява вечер сама по нивята..; тя беше винаги под окото му. Ил. Волен, БХ, 53. Той още не знае, че Спас Турчев го е издал и квартирата му в "Павликянската" махала е под око. Н. Хайтов, ШГ, 133. Обикновено е невъзможно да се нахраним през работното време — ние непрекъснато сме под нечие око... Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 87. Под око<то> ми е. Разг. Постоянно и непосредствено следя, наблюдавам някого или нещо. Беше я пращал баща ѝ да учи в Дупница, ама отиде един ден и си я върна, да му е под око. В. Караманчев, ЧЗ, 40. По-добре да го държа при себе си, та да е под окото ми. Ако е болен наистина, то ще проличи. Й. Гешев, ВТ, 78. По (на) очи<те си>, лягам, падам и др. Разг. С лицето надолу, докосвайки с лицето си земята, пода и др. (лягам, падам). Лягаме по очи, за да не гледаме небето. Л. Стоянов, Х, 36. Геракът бе се извлякъл пред вратата на кръчмата си и лежеше по очите си на припек. Елин Пелин, Съч. III, 86. Подир малко тримата гости .. се изкачиха по витата стълба и паднаха на очите си пред високия съдия. А. Каралийчев, ТР, 146. Попивам / попия с очи някого или нещо. Разг. Гледам някого или нещо втренчено, напрегнато или влюбено, с желание. — Впрочем страховете ви са неоснователни. Доказва го фактът, че тя просто ви е попивала с очи... С една-едничка уговорка — да ви е фиксирало някое момиче, дето хабер си ня‑

ма, че го бъркаме с Емилия. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 87. — Където и да отидех, все нея намирах.. Попива ме с очи. Трепва пред всеки мой жест. М. Радев, СР, 96. Право (направо) в очите на някого. Разг. 1. Без заобикалки, без ни най-малко да се скрива истината; съвсем открито (обикн. когато се казва нещо неприятно някому). Хем да срещна дядо Господ, ще му кажа право в очите, че е харно... Елин Пелин, Съч. I, 36. Тончо отминал шегата ѝ, но после тя втори път вече направо му рекла в очите: "Това дете май че ще прилича не на тебе". Ст. Даскалов, СЛ, 295. 2. Съвсем явно, съвсем открито, пред самия човек, за когото се отнася. Питаха го какво ще прави в Белица и каква работа има с Йоргаке, — смееха му се, с други думи, право в очите, че един дриплю като него, може да има нещо общо с такъв богат човек. Й. Йовков, ЖС, 32. Право, куме, та в <черните> очи; право ти, куме, в очи<те>. Разг. Без заобикалки и уговорки, направо, открито и смело, прямо (казвам). — А питай сега, щото ще питаш! — насърчи го Ивайло. — Ще питам, само да не се сърдиш. Право, куме, та в очи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 341. Из един път ме приближи и, право ти, куме, в очи. Ив. Вазов, СбНУ II, 11. Правя мили очи някому. Разг. Старая се да угодя на някого, държа се внимателно с него, лаская го; подмилквам се, угоднича. — Тъй е, бай Гуцов. Без власт с комунистите на глава не се излиза — потвърждаваше бояджията, който се беше присламчил до него и му правеше мили очи. Ем. Станев, ИК I и II, 492. Не били всички на местото си, дърпали се, правели мили очи на кмета и се осуквали за служба... Г. Караславов, С, 134. Прах в очите на някого. Разг. Заблуда, прикриване на истинските цели и намерения (на някого). В статиите из партийните вестници съдбата на селото занимава тия, които общественият живот е изтласкал като партийни водачи, но всичко това е прах в очите. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 276. Значи Петър е мислил отдавна за това, писал е във Визанс, чакал е одобрение. Ще рече, че няма да се спре пред нищо, че този съвет е само прах в очите на людете. М. Смилова, ДСВ, 205. Пред очите на някого. 1. Пред погледа, в полезрението, в присъствието на някого. Никога не се хранеше заедно с брат си, дори избягваше да се мярка пред очите му. П. Вежинов, НБК, 31. 2. В представите, във въображението на някого. Аз гледах и пред моите очи сякаш възкръсваха легендите на старите, езически дни: жертвените огньове, позивът към боговете. Й. Йовков, Разк. II, 99. Все ми е пред очите един старец — набит, по риза, гологлав, разгърден.. Когато влизахме в селото, той подскачаше като безумен и викаше "ура". А. Каралийчев, ПГ, 171. До Лепо не стигаха вече безгрижните звуци на хармониката, но пред очите му стоеше нехайният образ на Иванчо Бакалчето с тънките засукани мустаци .. и го мъчеше. Елин Пелин, Съч. I, 96. 3. Прен. Съвсем явно, неприкрито. Честните хора не се нуждаят от прикрития. Те вършат всичко открито пред очите на целия свят. М. Марчевски, ТС, 136. Притъмнява ми / притъмнее ми (причернява ми / причернее ми, зачернява ми / зачернее ми) пред очите; става ми / стане ми черно пред очите. Разг. 1. Изведнъж ми става лошо, прилошава ми (обикн. от силна болка или глад). Вместо шилото, ударил съм с чука пръста си.. Тати понатисна отстрани да види, докъде е достигнал удара и попита: Боли? Мене ми причерня пред очите. Ст. Чилингиров, ХНН, 78. Беше ми притъмняло пред очите от глад, ето защо смутолевих, че всичко е ясно. Й. Попов, БНО, 44. Болестта се усили. Току зачернее човеку пред очите, удари го в глава, отще му се всичко — легне. Елин Пелин, Съч. I, 72. 2. Обзема ме силен гняв, яд и преставам да се владея; изгубвам самообладание от гняв. — Ще ми притъмнее някога пред очите и — баста! Замръкнал съм, а не съм осъмнал. Ако ме видиш, пиши ме! Й. Йовков, Разк. I, 25. "Ще те пребия! Крадеш от господарското!" И пак бие. А мене, като ми причерня пред очите. Ами че аз тъй добичето си не съм бил! Д. Марчевски, ДВ, 75. — Йорге, набутахме имането! — Като каза тези думи.. — провали се имането. Аз кипнах, че като ми причерня на очите, грабвам търнокопа, и хряс Таки по кратуната... Д. Немиров, Б, 123. 3. Става ми много тежко, изпадам в отчаяние или в безизходно положение. — Притъмняло ми е пред очите, ходя като замаяна, от мъка не зная къде да се дена! — Кажи, Миленко, къде ти е болката? К. Петканов, Х, 100. Неизразимо печално зрелище представляваше това множество от затворници и при тъжното настроение, в което бях, навяваше ми още повече скръб и още по-черно ми ставаше на очите от това, което виждах. К. Величков, ПССъч. I, 37. Пълня окото (очите) на някого. Разг. Нравя се, харесвам се с външния си вид. Годината обещаваше добра жетва, земята пълнеше окото. Л. Стоянов, Б, 58. Радваше се Григор Попов на що се радваше, но най-вече му пълнеше очи Дойновата къща. А. Страшимиров, А, 532. Такова грозде се раждаше само във Воденско и само воденчани можеха да го съхраняват до късна зима, за да пълни очите им и украсява трапезите им. Д. Спространов, С, 277. Радвам окото (очите). Разг. С хубостта, с приятния си вид доставям удоволствие като ме гледат. Присъствието на толкова зеленина и сянка трябваше да радва очите на учениците и да им прави училището място приятно и весело. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 46. Засега само Стамат ми радва донейде окото. А. Гуляшки, СВ, 183. Всичко ми радва окото.

Дали не се увличам? Дали не я гледам с очите на влюбен? К. Кюлявков, СПП, 33. С бялото на окото (очите) <си>, поглеждам. Разг. Крадешком, скришом, обикн. сърдито, гневно или с укор (гледам, поглеждам). След като хвърли един два погледа с бялото на окото си към краешника, той почна да ми се оплаква, че не му стигал хляба, че от три дена не е ял. Д. Калфов, ПЮН, 111. Клекна до нея и като я погледна гальовно с бялото на окото, бръкна в пояса си и подхвърли в скута ѝ нещо тежко и меко, увито във вестник. Г. Караславов, Избр. съч. II, 277.Конят ситнеше по калната улица и поглеждаше сърдито с бялото на очите си минувачите. На гърба му поручик Манев държеше бдително юздите. П. Вежинов, ВР, 229. Светва ми / светне ми (съмва ми <се> / съмне ми <се>) пред (на) очите. Разг. Обикн. в св. 1. Олеква ми, почувствам голямо облекчение и радост поради освобождаване от някаква голяма грижа, беда или от някаква силна болка. Хората си вдигнаха хижите в селата, посяха и пожънаха, поразвъдиха говеда, овци, светна им пред очите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 322. — И мисля за народа: работа да има народът, по-сладък залък да има, да му светне повеке пред очите. Д. Талев, ПК, 209. — Не се тревожи, стрино Божано — успокоихме я ние, — жълтиците няма да му вземем, но ще го заставиме да си затвори устата. — Е, кам да можете — въздъхна стрина Божана. — Ще ми съмне пред очите. Сл. Трънски, Н, 245. 2. Изведнъж разбирам, проумявам нещо, става ми ясно. Разтворих аз вързопчето .. и зачетох малките книги от библиотека "Безбожник". Цяла нощ четох, погълнах ги со все факти противорелигиозние и пред очите ми съмна, яко же звезда витлеемская .. огря моя пут многострадални и мученически. Г. Караславов, Избр. съч. II, 298. — Така значи, ходиш със Светлана! Едва тогава пред очите ми светна. Пред мене стоеше русокоса жена по пеньоар. Д. Дублев, ПП, 9-10. С дебели (корави) очи. Разг. Безочлив, нахален. Човек с дебели очи, навсякъде се вре. С едно око, спя (дремя). Разг. Леко, спокойно, с готовност веднага да се събудя (спя). Нали водачите всякога трябва да спят с едно око? О. Василев, ДГ, 84. Вагрила дремна с едно око и щом пропяха първи петли, стана. М. Яворски, ХСП, 41. С едно<то> (половин) око, гледам (поглеждам, наблюдавам). Разг. Скришом, бегло (гледам, поглеждам). Няколко пъти тя прекарва каруцата край къщи, като седи горда и засмяна до уши на предната седалка. Точно пред моя прозорец опъва поводите и вика по селски "тпрууу", като ме поглежда с едно око, за да види ефекта. П. Незнакомов, МА, 13-14. По крушите .. се чернееха ята от сити сгушени гарвани, които попоглеждаха с едно око към Балкана. И. Волен, РК, 40. Човекът с конската глава погледна с половин око зловещото дуло на пистолета, пребледня леко, но се овладя. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 397. С какви (кои) очи. Разг. Във възклицание за израз на неудобство, срам, разкаяние или възмущение за извършена нередна, грозна или долна постъпка. — Много се колебах, додето се реших. — И какво? С какви очи ще гледаме сватовете? Как да им кажа това? Т. Харманджиев, Р, 138. Горкана аз, къде да се дяна сега!... С какви очи света ще гледам! З. Сребров, МСП, 20. Рангел разбра, че се е лъгал... Дали ще го приемат да се върне... Не, не... С кои очи ще се мерне пред председателя Милан... Кр. Григоров, Н, 69. С невъоръжено (просто) око. Книж. Без помощта на микроскоп, бинокъл, телескоп или друг оптически уред, инструмент. Съзвездията не са непроменливи.. Но те са толкова далеч от нас, че за кратките срокове на живота ни ние не можем да забележим с невъоръжено око тяхното преместване по небето. Д. Пеев, К, 1963, кн. 1, 3-4. Видимите с просто, невъоръжено око звезди са разпределени в 6 величини, като най-силните са от първа, а най-слабите — от шеста величина. Г. Томалевски, АН, 317. С отворени очи¹, умирам (отивам си). Разг. С чувство на силна неудовлетвореност заради неизпълнено голямо и съкровено желание (умирам). Константин, който беше излязъл със сухопътната си войска, разболя ся и на връщанието си умря с отворени очи, че не можал да изпълни желанието си. Д. Войников, КБИ, 49. Калинке, я да се оженим, че я остана жив, я не,.. един вид искал да каже, че ако нещо се случи с него, да не си отиде с отворени очи. К. Георгиев, ВБ, 55. "Ожени се, сине! Време ти е. Ще си остана с отворени очи. Ще умра, без да дочакам снаха." А. Станоев, П, 84. С отворени очи². Просветѐн. Сега можеше да се върне при своите с отворени очи, можеше да им каже онова, което някога не разбираше. Ст. Даскалов, ЕС, 291. — Нека го научи да пише.. Людете сега са по-други, с отворени очи. Д. Талев, И, 201. С очи да го изпиеш. Разг. Казва се за нещо или за някого, който е много хубав, красив. Станала е една хубавица — с очи да я изпиеш. Стоя високо в очите на някого. Книж. Много съм ценѐн, уважаван от някого, мнението за мене е много хубаво. Гоце стои много високо в очите на съучениците си. П. К. Яворов, Съч. II, 176. Със затворени очи. Книж. Непросветѐн. Имаше случаи, когато другари, оправдани от съда, съжаляваха, че си отиват.. — Добре, че ме тикнаха тука. Иначе така щях да си остана цял живот — със затворени очи. Ем. Манов, ПЯ, 101. — Ти трябва да се включиш в акцията... — В каква акция? — учудих се аз. И добавих: — Трудно ми е така със затворени очи. П. Илиев, ЛВ, 46-47. Тикам в очите на някого нещо. Книж. 1. Настойчиво и досадно непре‑

къснато напомням на някого за нещо или за някого. Пред това грандиозно историческо дело, което открива най-светли перспективи за нашия народ, колко жалки и смешни са ония, които ни тикат в очите нашите недостатъци, проявените от нас слабости. РД, 1949, бр. 122, 1. 2. Натяквам на някого за нещо. <Като (сякаш)> трън съм в очите на някого. Разг. Силно дразня някого, създавам някому големи неприятности и пречки, за което съм мразен, ненавиждан. Успехите на фермата от първата година бяха трън в очите на богаташите. К. Момчилов, ЗК, 109. — Доколкото разбирам, вие идвате по повод на някакво писмо. От кого е то, кой се е загрижил толкова за мен или съм трън в очите на някой подлец? В. Нешков, Н, 396. Лора беше трън в очите на всяка жена и събуждаше мъжки амбиции у неуспелите към нея. Отеч., 1978, кн. 13, 33. Турям / туря под око някого или нещо. Разг. Започвам да следя, да наблюдавам отблизо някого или нещо, поставям някого или нещо под наблюдение. Тоя ромеец Исак го познавам, знам го. Ще кажа на Белемир да го тури под око. Й. Вълчев, СКН, 39. Турям / туря (турвам / турна) око на някого или на нещо. Диал. 1. Насочвам вниманието си към някого или нещо, набелязвам някого или нещо с намерение да предприема някакви действия спрямо него. Искам да събера всичките момичета от селото да поиграят едно хоро на двора, да видите какви хубавици има измежду им, че ако харесате някоя, да я потурчим. Жена ми е турила око на две-три и къде наесен ще гледа да ги приведе в правата вяра. Ц. Гинчев, ГК, 235-236. — Гарванов е турил око на Одринлиева, защото ни услужва. Ке я убият наверно. А. Страшимиров, Съч. V, 274. 2. Харесвам нещо или някого и искам да го притежавам. Удрям / ударя едно око на някого. Простонар. Намигвам, смигвам някому, за да покажа, че съм го разбрал, че се шегувам, закачам и под. — Не те каня вътре, защото... имам си гости, нали разбираш. — И ѝ удари едно око. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 12. Ударихме си по едно око и се разбрахме: довечера към осем пред хотела. Д. Цончев, М, 148. Умивам / умия очите на някого. Разг. С делата си спасявам някого от срам, представям го добре, отсрамвам го, помагам някому да се представи добре, да се отсрами. — Ами ти по-тънко ли предеш? Добре, че майка ти е жива, та ти умива очите с хурката си! К. Петканов, ЗлЗ, 239. — Къде са есенниците ни... Къде са подметнатите стърнища... Ако не бяха кооператорите да ни умият очите, хептен да сме угаснали. Кр. Григоров, Н, 26. — Там е спасението. Химическите торове ще ни умият очите. Й. Йовков, ПГ, 40. — Няма какво да правим. Ще потърсим някои обективни причини. Те са ни умивали очите много пъти, ще ги умият и сега. ВН, 1962, бр. 3276, 4. Умивам си / умия си очите. Разг. Отсрамвам се, спасявам се от срам, от позор, спасявам честта си чрез някаква своя постъпка, с нещо хубаво, добро. Ако искаш и по главите ни налагай, само и само планът да се изпълнява, че за април, за теб лъжа, за нас истина, едвам си умихме очите с 22 на сто. ВН, 1960, бр. 2727, 4. Уплашва ми се / уплаши ми се окото. Разг. Обикн. в св. Смайвам се, слисвам се от нещо, което не съм очаквал или което е необикновено. Окото ни се уплаши — цяла армия от партизани. Там видяхме и Славчо. Д. Кисьов, Щ, 264. Другите поиграят, поиграят, па се повалят паднали на земята. А той удря с краката сякаш сега започва. Бре, уплаши ми се окото. ВН, 1955, бр. 187, 4. Хващам / хвана очи (око). Диал. Съм, бивам урочасан. След това хвърлят въглени във водата и гледат: ако въгленът се завърти на колело, пращи и се премята, значи, че болният е хванал очи, урочасан е. Ив. Хаджийски, БДНН I, 148. Хвърлям / хвърля в очите на някого нещо. Разг. Казвам на някого нещо (обикн. неприятно) направо, открито, без заобикалки. С каква уязвена гордост Друмев хвърля в очите на одесчани обвинението, че те са "пъхнали двама злочестници" в незаслужено изпитание. М. Арнаудов, БКД, 142. На прага се обърна и хвърли в очите на смаяния управник: — И на картината, и тук, и навсякъде требва да стоят хора с глави. Ст. Даскалов, ЕС, 333. Хвърлям / хвърля <по едно> око (очи). Разг. 1. Поглеждам бегло, крадешком или набързо към някого или нещо, в някаква посока. Минаха покрай кръчмата, той хвърли око през отворената врата и остана учуден, че не вижда никого на пейките. К. Петканов, МЗК, 9. Работата не му пречеше да хвърля око навън през бойниците и към своя млад другар. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 14. Като си давам важност покрай гнездото, хвърлям по едно око и на другите врабци. Й. Радичков, НВ, 49. А Дойно Майдовски, спрял недалеч от тях, хвърляше очи към дола. А. Страшимиров, ЕД, 31. 2. Преглеждам нещо набързо и повърхностно. Друг път той се връщаше уморен, хвърляше око на новия вестник и обядваше. В. Станилов, СбХС, 68. Хвърлям / хвърля око на (върху) нещо или някого. Разг. 1. Харесвам някого или нещо и искам, желая да го имам, да го притежавам. От покрива на бараката в задния двор двамата с Васката успяха да откъртят едно голямо парче ламарина, на което отдавна бяха хвърлили око. Ем. Манов, ДСР, 179. Дошла си тук да си търсиш мъж.. Сигурно си хвърлила око на най-хубавия! Бл. Димитрова, ПКС, 336. На писарското място е фърлил око тоа синковец. Т. Влайков, Съч. III, 82. 2. Насочвам вниманието си към някого или нещо, имам предвид, определям някого или нещо за някаква работа, за някакво действие спрямо него. На тебе, сине, съм

хвърлил око отколе и ще те направя помощник. А. Каралийчев, СР, 74. Аз заминавам за Мечи дол, където смятам, че ще бъда много по-полезен,.. Това е! Още повече, че полицията е хвърлила вече око на моята шивачница. К. Калчев, ЖП, 216-217. Хвърлям / хвърля прах (пепел) в очите на някого. Разг. Заблуждавам, подвеждам някого чрез привидно добри, благоприятни за него действия, които само прикриват истинските ми цели, намерения. — Само къс хартия — продължи Абдурахман ага, — с който нашият баща и покровител, негово императорско величество султан Абдул Меджид хан иска да хвърли прах в очите на европейските посланици. А. Христофоров, А, 21. Той също е замеделец и с оставката си като министър на земеделието от предишния кабинет успя да хвърли прах в очите на земеделските маси, че защищава техните интереси. Д. Ангелов, ЖС, 586. Черен ми е пред очите. Разг. Мразя, ненавиждам някого и не мога да го понасям. Нашият Петко Симеонов от вчера ми е черен пред очите! Вярвайте ми, понякога той е по-голяма напаст и от листната въшка. К. Грозев, СС, 144. Роднините са братовчеди, чичовци, лели и вуйни. Черни са ми пред очите и бих ги махнал, но един по един — не става. Ст, 1960, бр. 726, 1. Чернее (тъмнее) ми пред очите; черно ми е пред очите. Разг. 1. Лошо ми е, не се чувствувам добре (обикн. от глад или силна болка). — От лещата ще ни сипеш. — Аз ще вечерям вкъщи, бай Иване,.. — Добре де, не настоявам. Да беше нещо по-свястно, иди-дойди... Стойне, дай тогава на мене, че ми чернее пред очите. Ем. Манов, ДСР, 149. И нему не е добре; тъмнее му пред очите понякога и не му се шета на добитък, но какво да стори? Ц. Церковски, Съч. III, 157. 2. Много съм ядосан, разгневен. Тогава срещу него се изстъпи буйният Младен,.., па извика отчаяно и страшно: — Дядо попе, хвърли брадвата настрана, че ми тъмнее пред очите. Елин Пелин, Съч. I, 77. — Сварили го с една женска в стаята.. — Млада? Стара? — Ха, бая съм я гледал!... Беше ми черно пред очите. Сега може и да ме уволнят заради него. К. Калчев, ДНГ, 53. 3. Тежко ми е, мъчно ми е, в отчаяние съм. Ах, на младо пред очите / още повече тъмнее. П. К. Яворов, Мис., 1894, кн. 6-10, 4. Чуждо око. Разг. Друг човек (обикн. за да се подчертае, че той вижда нещо, което не трябва да се види). Това се правеше от предпазливост — ако надникне някое чуждо око, да не забележи нищо подозрително. Д. Спространов, С, 211. Недейте забравя, че всеки вижда у съседите си повече, отколкото у дома си. Вие да не пущате чуждо око вкъщи. Ст. Чилингиров, ХНН, 133. Ще си издерем (извадим, изкараме) очите. Разг. 1. Караме се и се бием с настървение, с ожесточение. 2. В много лоши, враждебни отношения сме, караме се помежду си; враждуваме.