ОКОКОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКОКО̀РВАМ, ‑аш, несв.; ококо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. В съчет. с очи — отварям широко очи, гледам с широко отворени очи, обикн. поради изненада, любопитство, уплаха и др.; облещвам, опулвам; ококорвам се. И при най-малкия шум вкъщи, и при най-слабото скърцване на коя да е врата, баба Стана ококорваше очи. Г. Караславов, Т, 58. Щом влязох в палатката, ококорих очи и заразглеждах любопитно обстановката. Г. Белев, ПЕМ, 73. Момчето се сепна, скочи на крака и както беше още сънено, ококори очи и замига виновно. Ив. Мартинов, ПМ, 41. При вида на всички тия инструменти за разхубавяване бабичката ококори очи и изкриви уста. Д. Калфов, Избр. разк., 210. // Събуждам се или стоя буден и не мога да заспя. — Ох, дали от времето, Кольо, или от що, от някое време съм ококорила очи, въртя се... И. Петров, НЛ, 20.

ОКОКО̀РВАМ СЕ несв.; ококо̀ря се св., непрех. 1. Отварям широко очи, гледам с широко отворени очи, обикн. поради изненада, любопитство, уплаха и др.; облещвам се, опулвам се. В житницата му намерихме много зърно. И него раздадохме. Селяните се ококориха. Не вярваха на очите си. А. Каралийчев, НЗ, 188. Постолчо измъкна часовника си и се ококори: — Брей, хора, минава девет! Г. Райчев, ЗК, 27. Домна отвори очи, по-право ококори се, погледна насам нататък, сякаш някой можеше да я следи, да я подозира, и закрачи. Б. Болгар, Б, 35. Маринка .. изведнъж току се изви към Захари и весело го сгълча: — Какво си се ококорил срещу мене така, бе? Ще ти се спукат очите! Ил. Волен, БХ, 104. // За очи — отварям се широко, обикн. с израз на изненада, любопитство, уплаха и др. Най-сетне галапредставлението започна. Очите се ококориха, шиите се удължиха,.. Музиката гърмеше върху естрадата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 33. Очите се ококорват уплашено, ритнатото юрганче отскача нагоре и малкото телце в дълга нощница се прехвърля през оградата на креватчето. П. Незнакомов, МА, 16.

2. Прен. Ободрявам се, ставам самоуверен, опервам се. Щом през прозорчетата на приземието.. светна първото слънчице, щом похапна два-три пъти копривена каша с чесънец, старият се ококори. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 355-356. Замисли се Пеню, клюмна. Но ето че пак се ококри като къпана квачка. Г. Караславов, Избр. съч. II,

429. Сега ще надигнат глави не само такива като Темерутина, но и Вангел ще се ококори, и разни други чорбаджии по градове и села. Кр. Григоров, ТГ, 85. Тъкмо при тази песен старчето се ококори, опъна врат, затананика. П. Росен, ВПШ, 149.

3. Събуждам се или стоя буден и не мога да заспя. — Тъй си те мисля, Наско,.. Има нощи, на̀, като се ококоря и не мигвам до сутринта. Г. Караславов, ОХ II, 35. Бях стигнал до най-мъчителната степен на умора: ококорваш се така, че никакъв сън не те хваща. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 36.