ОКОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКО̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който се намира, който е разположен в близост наоколо, около нещо; съседен, ближен. Къщата още не бе засегната от огъня, но околните къщи пламтяха и бързо го докарваха към нея. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 165. По всички посоки се точат и скърцат биволски коли от околните села. А. Каралийчев, ПГ, 196. Из центъра на града се виждат много църкви. Повечето от тях са

малки, сгушени, притиснати от околните сгради. Г. Белев, КР, 25. Злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Ал. Константинов, БГ, 79-80. Егоистът и себелюбецът не се интересуват от околните хора. МПр VIII кл, 16.

2. За път, улица, пътека — който води към определена цел, място не напряко, а като заобикаля; заобиколен, обиколен. Имаше.. по-пряк път за Мусала,.. Но г. Милде ни каза, че е твърде лош и върл, та предпочетохме по-околния и по-малко мъчния. Ив. Вазов, Съч. ХV, 126. Младежите се събраха край блатата и вече в строй поеха към Цига̀нка. В същото време по околни пътища натам се движеха и други такива групи. Ст. Дичев, ЗС I, 456. Тя беше си дошла от фермата по околен път, сякаш подозираше, че той я чака на края на селото. И. Петров, НЛ, 29. Двама от нас се спуснаха по следите им. Останалите трябваше да се доберем до пристанището по околни улици, за да не правим впечатление. П. Незнакомов, МА, 95.

3. Прен. Заобиколен (във 2 знач.). Известих му по обиколен път, че утре е денят, в който изпращат Тамара за Цариград. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 30. Дълго мислих какво да направя. Невъзможно беше да науча по околен път, нямах такъв човек, който да ми услужи. А. Мандаджиев, ОШ, 48. А на края на годината от инспекцията по околен път се обади на всичките нарочени учители, че не ще бъдат оставени догодина в околията. А. Страшимиров, К, 36. При първия урок с околни думи изказа нещо като съжаление. Ив. Вазов, Съч. Х, 166.

4. Геом. Който огражда дадено геометрично тяло или се образува от стените, които го ограждат (без основите). Околната повърхнина на призмата е равна на произведението от периметъра на перпендикулярното ѝ сечение и дължината на околния ѝ ръб. Стереом. Х кл, 52. Ръбовете, образувани от пресичането на съседни околни стени [на пирамидата], се наричат околни ръбове. Стереом. VI кл, 32. Еднаквите и успоредни ъгълници на призмата се наричат основи, а останалите стени — околни стени. В. Брънеков и др., СД, 206. Ако построим развивката на околната повърхнина на цилиндъра, ще получим правоъгълник. Матем., 1965, кн. 5, 19.

5. Като същ. око̀лните мн. Близките хора, всред които някой живее, от които е заобиколен. Ако бях някое литературно или театрално светило, което смайва околните с дърдоренето си, щеше да им дадеш повече. Д. Димов, ЖСМ, 68. — Всеки болен човек досажда на околните. Ал. Гетман и др., СБ, 166. Много сериозните стават смешни за околните. Ст. Сивриев, ЗСБ, 169. Не можеше да не се почувствува потиснат от пренебрежението на околните. Б. Несторов, АР, 79.