ОКОЛИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКО̀ЛИНА ж. Остар. и диал. 1. Околност, околен район, област; околия (във 2 знач.). Корито на една река ся наричат вкуп всички околини, от които идат води, та ся втичат в реката. Й. Груев, УЗ, 8. Планината, дето бях, и всичката околина .. са покрити с расталак и гъсти гори. Лет., 1876, 133. В онова време кратерът му [на Везувий] вече обрасъл с трева и с храстелаци, в неговите околини расле дъбове и кестене. ДБ 3, 23.

2. Околия (в 1 знач.). Корчо оставил Пазванджията, нападнал с дружината си на Струмница,.. — запалил града и опустошил сичката околина. П. Хитов, МП, 136. Третий път отидохме на плач при паша, нъ той като слабомощен повелител на наша околина, упъти ни на Цариград на плач при самий султан. БДн, 1875, бр. 9, 34.

3. Човешка среда, общество, обкръжение. Той беше в Наполеоновата околина онзи, който разбираше най-добре немски. Ч, 1871, кн. 23, 731. Най-после едно племе са подчиняло на чуждите влияния и изменяло даже и самите форми на езика, а друго преобразявало тоя език без ничие влияние, т. е. в своята домашна околина. СбС, 1875, кн. 1, 42.

4. Обиколка, окръжност. Тая патерица, която беше дебела колкото околината на половин бяло меджидие, на дръжката си отгоре имаше свинцова затулка. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 77. Възвишената околина на окото — покрай това, дето ѝ йе за длъжност да брани окото от външните влияния — смеем да речем, е .. праг, през когото нашия на друго лице отправен поглед преминува в храма, святото обиталище на человеческата душа. П. Иванов, (превод) Ч, 1871, кн. 20, 631.