ОКОЛИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКОЛЍСВАМ, ‑аш, несв.; околѝсам, ‑аш и околѝша, ‑еш, мин. св. околѝсах, св., прех. Остар. и диал. Обкръжавам, обикалям, обграждам. Настървени за плячка, наваляха спахии на дребни коне,.., биеха тарамбузи и подобно прииждаща река султанските войски заемаха всички височини, сякаш лешояди околисваха престолната. Ем. Станев, А, 200. околисвам се, околисам се и околиша се страд.

ОКОЛЍСВАМ СЕ несв.; околѝсам се и околѝша се св., непрех. Въртя се, обикалям около някого или нещо или обвивам, обграждам някого или нещо; околясвам се. — Видиш ли тая хайта, казваше по-старият на съседа си, тя се е околисала около Търново, ама ще изяде някого християнина. Ц. Генчев, ГК, 382. — О, дал Господ... Жената прави през дене си за малките. Околисали се бяха по вратовете им, че болест, брате, страшна. Нали слепи цирея... Има — има от мехлема... Ц. Церковски, Съч. I, 234. Околисал са окол мене като куче. П. Р. Славейков, БП II, 8.