ОКО̀ЛИЯ

ОКО̀ЛИЯ ж. 1. Административно-териториална единица в България от 1879 до 1959 г., включваща няколко общини, подразделение на окръг (област). Член 48. Органи на държавната власт в общините и околиите са общинските и околийските народни съвети. Конст., 17. Всяка административна околия съставя една избирателна единица. Ал. Константинов, Съч. I, 52. Уволниха ме,.., ама не скръстих ръце,.., а като дигнах на крак всички партизани от окръга и околията, и се оправдах. Чудомир, Избр. пр, 61. // Разг. Административният център на такава административно-териториална единица. За стипончани беше станало нещо обикновено да им местят околията.. Ето че пак дойде нареждане за местене на околията. Г. Белев, ПЕМ, 80.

2. Остар. Околност, район. Бяха излезли мало и голямо вън от селото, покрай пътя.. Не ще и дума, че евтеното "да живей" цепеше околията. З. Стоянов, ЗБВ II, 34-35. В скоро време, макар и с прости жителски отношения и обноски, без никаква тенденция, той станал човек необикновен и прочут по всичката околия. З. Стоянов, ХБ, 48. Над селото и навред по околията се бе застояла страшна суша. Елин Пелин, Съч. I, 165. Най-страховито нещо за гледание беше околията на черковата. СПл, 1876, бр. 6, 24.

Избирателна околия. Остар. Избирателен район. При скоро настъпилите избори, Величков пак биде избран от прежната си Иробаска избирателна околия в Родопите. К. Величков, ПССъч. I, 8.

Списък на думите по буква