ОКОЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКО̀ЛНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Местност, район около дадено място. Планинските водопади гърмяха наблизо и пълнеха цялата околност с диво ехтене. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 26. Еднообразната снежна пелена приближава хоризонта, околността изглежда безжизнена и пуста. Й. Йовков, Разк. I, 7. — Знаеш ли ти, че съм обиколил цялата околност, откак се е открил ловът. Заяк не съм видял. Елин Пелин, Съч. IV, 223-224. По дълбокото и тихо есенно небе се белееше селото, синееха се гористите околности. Ил. Волен, НС, 65. Над ливадите мина голямо ято диви гъски, за кратко време огласи околността със звънливите си грачения и кацна из нивите. Ем. Станев, ЯГ, 96. Скиташе той също из околностите на Преспа, особено по градините край реката, към долния край на града. Д. Талев, ПК, 74-75.

2. Остар. Окръжност, обиколка, кръг. Кръг е повърхнина на една плоскост, определена от права линия, тая линия ся нарича околност, на която сичките точки еднакво са отдалечени от една вътрешна точка, която ся нарича центр. Ив. Богоров, ВГД (превод) , 354. Околността, с която се пределя небесний свод, нарича се небосклон (хоризонт). К. Смирнов, З, 5. С по‑

мощта на няколко хиляди победени, въздвигнал нов град, който .. имал околност 12 мили. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 34-35.

3. Остар. Условие, обстоятелство. Духовниците .. имат право да увеличават строгостта на епитимията, или да я умалят споряд околностите: по искреното и доброволното, или по студеното и принъдено припознавание на греховете си. З. Петров и др., ЧБ (превод), 146-147. Преди конституцията сърбите имаха спроти българите голяма преднина откъм турската цензура. След конституцията вече не съществува такава околност. Лет., 1909, 13. При таквизи околности, кога виждаме, че наше правителство не ще да ни направи милост, отважава ся наша мисъл да ся освободиме с различная средства от тия фанариотски владици. БДн, 1857, бр. 3, 10.