ОКОЛОЖКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКОЛО̀ЖКА ж. Част от фуражка, каскет и др. — ивица, която непосредствено обхваща главата. Зад гърбовете им надничаше червената околожка на униформен полицай. А. Гуляшки, Л, 447. На главата си слагаше германски каскет с висока околожка от кожа и дебела козирка. В. Ченков, ЗХ, 75. Кремавият каскет с висока околожка беше единственият белег на българската съвременност. Ем. Манов, БГ, 222.

— Друга (правописна) форма: околошка.