ОКОЛОЦВЀТНИК

ОКОЛОЦВЀТНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Спец. Външната част на цвета, окръжаваща тичинките и плодника, състояща се от чашка и венче или представляваща едно от двете. Околоцветникът има листен произход. Може да бъде прост.. или двоен (чашка и венче). М. Воденичаров и др., ЕБ, 131. Околоцветникът [на орхидеите] е неправилен, съставен от 6 нееднакви ярко обагрени листчета. Ст. Драганов, ФБР, 5.

Списък на думите по буква