ОКОЛЧЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКО̀ЛЧЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Кръгъл, закръглен, объл, валчест. Левски имаше ръст среден,.., лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. Гората отново оредя и разбойниците излязоха на малка околчеста полянка. Ст. Загорчинов, ДП, 61. Боляринът науми, че и неговият трем трябва да бъде околчест и гиздаво украсен. М. Смилова, ДСВ, 246. Посред стаята стоеше малка околчеста маса, върху която имаше една чаша с цвете. З. Стоянов, ЗБВ III, 10.

— Други форми: око̀лчаст, око̀лчист.