ОКОМЀР

ОКОМЀР, мн. няма, м. Спец. Способност за определяне разстоянието на око, без уреди. Батарейците наистина не се посрамиха. Трупаните с годините умение, сръчност, окомер — намериха поле за изява. БВ, 1971, кн. 6, 4. Първото си бойно кръщение Суворов получава във войната срещу прусите, където показва забележителен военен окомер. ОФ, 1950, бр. 1766, 4. За развиване на окомера трябва да се започне с преценяване на неголеми разстояния и всеки път да се проверява резултатът чрез измерване. Планим. V кл, 23.

Списък на думите по буква