ОКОМЍГ

ОКОМЍГ м. Остар. Книж. Миг, мигновение, мигване. "Миг" е коренът от говор мигам и само̀ няма значение, а кога е съставено с име: окомиг. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 8. Множество народ ся стича от разни улици и на окомиг управитлествений дом ся изпълня. Г. С. Раковски, БВВ, 36.

Списък на думите по буква