ОКОНЧА̀ВАМ

ОКОНЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; (остар.) око̀нча, ‑иш, мин. св. ‑их, св. 1. Непрех. Само несв. с предл. на. Грам. Имам за окончание, като завършек. Съществителните имена от женски род окончават най-често на съгласна а.

2. Прех. Остар. Книж. Свършвам, завършвам, довършвам нещо. Като нещо започнеш, с прилежание да го окончаваш. А. Гранитски, ПР (превод), 114. Понеже листът ни е малък, затова окончаваме днес заглавието си с гореречений политический документ. ДЗ, 1867, бр. 42, 155. Окончих курс в Херсонската Семинария в 1867 година. АНГ I, 604. Никой не показва повече варварството, колкото оний, който начнава да говори прежде да е другий окончил словото си. А. Гранитски, ПР(превод), 31.

3. Непрех. Остар. Книж. Стигам до своя край, имам някакъв завършек; свършвам, завършвам. Ако видиш обаче, защо месецо, що му търсиш месечината, заминува онай став, гдето окончава луннийо месец, тога не запирай са на луннийа став, но изброй следователно още 29 дни. Хр. Павлович, А, 115. А число, което окончава на 5, затова ся дели на 5, зачтото неговите десятици и единици ся делят на 5. Хр. Данов, Ч, 106. окончавам се, оконча се страд. Споряд условието на задавката тая работа трябва да ся окончи в 12 дни, а не в 15. Хр. Данов, Ч, 256. Имай терпение, защото с терпението всяко дело ся окончава и всяко желание ся получава. А. Гранитски, ПР (превод), 28.

ОКОНЧА̀ВАМ СЕ несв.; око̀нча се св., непрех. Остар. Книж. Завършвам, свършвам; окончавам. Той имаше лице сухо,.., което се окончаваше с една остра брада без косми. Ив. Вазов, Съч. VI, 7. Всяко число, което ся окончава на 0 или 5, дели ся на 5. Хр. Данов, Ч, 105. Глаголите по първото спряжение ся окончават в сегашното си време на а или я: пиша, моля. Г. Миркович, КМБГ, 26. А тоя вариант указва на славянските уменшителни имена, които са окончават на ‑ик или на ‑ко. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 79. Когато нервът носи раздражението навън, той са нарича двигателен, защото са окончава в двигателните органи и производи движение. Ч, 1871, кн. 22, 698.

Списък на думите по буква