ОКОНЧА̀НИЕ

ОКОНЧА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Грам. Крайна изменяема част на думите, която не променя лексикалното им съдържание, а образува формите им за изразяване на различни граматически значения. Говорех на руски и въпреки старата ми вражда с падежните окончания, чехите ме разбираха. Г. Крумов, Т, 66. В някои песни ни са запазени старинни падежни окончания ("Мама Стояну думаше" вместо "на Стоян", "Борянки" вместо "на Борянка" и др.). Христом. VI кл,

37. Прилагателното високвисокависоковисоки има следните окончания: нулево окончание за мъжки род, окончание ‑а, за женски род и т. н. // Разш. Крайна част, завършък на дума. Опитът на миналото да се произнася и пише името на нашата планина с окончанието за мъжки род — Витош, не може да си пробие път и напоследък от никого вече не се повтаря. П. Делирадев, В, 18. Подидаскал Мироновски имаше една страст, или по-добре — славолюбива слабост: меняваше често окончанията на името си. Ив. Вазов, З, 1885, кн. 4, 151. Като чу фамилия с окончоние на "", той избърбори: "Вие сте русин"? Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 38. — Тук ли е господин Диамандиев? — попита от вратата Раковски, като нарочно сложи българско окончание на порумънченото име. Ст. Дичев, ЗС I, 419.

2. Само ед. Остар. Книж. Завършване, свършване на нещо, довеждане на нещо до край. По окончание похода разделявали завоеваната земля между краля и неговата свита. Г. Йошев, КВИ (превод), 151. Писалището са отваря барем един час преди заседанието и са затваря един час после окончанието му. ДЗОИ I (превод), 216. След окончанието на курса ние никак нямаме време, защото тряба да изработиме своя насъщни хляб. Знан., 1875, бр. 19, 296. Самото окончание на горереченото обявление ся осъдва от само себе си, с една реч като едно нещо беззаконно. ДЗ, 1868, бр. 49, 185.

Нервни окончания. Спец. Образувания в крайната част на нервната клетка, които служат за приемане или предаване на информация. Всяко движение, извършено от човека, предизвиква възбуждане на нервните окончания, които се намират в мускулите и ставите. НТМ, 1962, кн. 4, 13. Светлинните лъчи, които идват от предмета, попадат върху ретината на окото и раздразват светочувствителните окончания на зрителните нерви. Д. Лазаров, ОЛЕП, 5. Кожата е снабдена с гъсто разположени нервни окончания, чрез които се възприемат чувствата на допир, болка, топлина, студ и пр. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 71.

Списък на думите по буква