ОКОНЧАТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКОНЧА̀ТЕЛНО. Нареч. от окончателен (в 1 знач.); напълно, изцяло, съвсем. Пропадна окончателно най-последната искрица от надежда! Ив. Вазов, Съч. ХV, 142. Бъдещият апостол се убеждава окончателно, че на чужда помощ отвън не може и не бива повече да се разчита. Ив. Унджиев, ВЛ, 102. Саваков разбра, че мъченията бяха окончателно сломили съпротивата и волята на този човек. Д. Ангелов, ЖС, 54. През 1054 г. православната и католическата църкви окончателно се разделили. Ист. VI кл, 75. Сега християнството окончателно са утвърдило в България. Т. Шишков, ИБН, 146.