ОКОНЧАТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКОНЧА̀ТЕЛНОСТ
ОКОНЧА̀ТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на окончателен. Клетва съм дал — каза Рачо Бейката, като се озъби към Дакито, за да му докаже всичката окончателност на своето заричане. Ив. Вазов, Съч. VII, 19.