ОКОНЧЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКО̀НЧЕНОСТ
ОКО̀НЧЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Завършеност. Между глаголите от свършен вид .. трябва да различаваме еднократните глаголи, които, освен дето показват оконченост на действието, изражават неговата неповторяемост. С. Радулов, НГ, 67.