ОКО̀П

ОКО̀П м. Дълъг земен ров, изкоп в земята, обикн. като отбранително съоръжение, с насип отпред за защита, прикритие срещу нападение на противник. Войниците прекараха една нощ по-студена и по-мъчи‑

телна, отколкото в окопите. Й. Йовков, Разк. I, 6. С него сме лежали през войната в окопите рамо до рамо. А. Каралийчев, НЗ, 154-155. Едно от най-величествените укрепления от епохата на първата българска държава е големият окоп, известен с името Еркесия. Ст. Михайлов, БС, 267. Секий път като са спирали римляните на стан, те правяли наоколо земни окопи. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 299-300. Кървавият бой престана, / .. / Паднал българин в окопа / там до сърбина лежи. Ив. Вазов, Съч. II, 174.

Списък на думите по буква