ОКОПЍТВАНЕ

ОКОПЍТВАНЕ ср. Отгл. същ. от окопитвам и от окопитвам се. Салонът гръмна от ръкопляскания, от възгласи, които издават и облекчение, и окопитване, и мрачна, вече непоколебима готовност за действие. Др. Асенов, ТКНП, 67. Някои млади и буйни опозиционери веднага след първото окопитване възликуваха. Т. Влайков, Съч. III, 64. И как да не се радваше тогава един учител на такива признателни селяни, как да не се трудеше дори и вън от силите си за тяхното добро, за тяхното окопитване! СбНУ ХVIII, 579.

Списък на думите по буква