ОКОРАВЯ̀Л

ОКОРАВЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. окоравѐли. Прич. мин. св. деят. от окоравея като прил. Остар. Закоравял. Даже катастрофата на родния му град не стресна твърдото му, окоравяло, затъпяло за родствени чувства сърце. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 98. Техният [на болните] стомах, по причина на своите окоравели стеници или по причина на възпалението, не може вече да приема нито храна, нито питие. Знан., 1875, бр. 18, 282.

Списък на думите по буква