ОКОСМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКОСМЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е покрит с косми. Те [дивите зайци] се раждат добре развити — окосмени и с отворени очи. Зоол. VII кл, 129. Характерно устройство имат тъй-наречените дългоноси мечки.. Тяхното тяло е удължено, тънко като на бялка, късо окосмено. Кр. Тулешков, ХЖ II, 28. Педицит унищожава паразитите по главата и окосмените части на тялото. ОФ, 1949, бр. 1484, 2.