ОКОШАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКОША̀РВАМ, ‑аш, несв.; окоша̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Вкарвам, изпращам някого в затвора; затварям. — Плати си борча, защото е грехота да те мъкна по съдилищата. Мой човек си, не искам да те окошарят. А. Каралийчев, НЗ, 91. — Депутатът? И него окошарихме, оказа се стара лисица, бил в няколко правителства. Др. Асенов, ТКНП, 291. Ама, това е убиец, бре.. Тоя, с фотографията. Яз да съм — окошарвам го веднага. Н. Русев, П, 126.