ОКРАСТАВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКРАСТАВЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; окраставѐя, ‑ѐеш, мин. св. окраставя̀х, прич. мин. св. деят. окраставя̀л, ‑а, ‑о, мн. окраставѐли, св., непрех. Заболявам от краста, ставам крастав. Дойдохме между краставите, окраставяхме. СбЦГМГ, 41. — Ако ви оставя сами и един ден, ще окраставеете като магарета. Д. Вълев, З, 140.
ОКРАСТАВЯ̀ВАМ2 несв.; окраставя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Рядко. Правя, направям някой или нещо да окраставее, да стане крастав. Ще поизвадиш очите, ще премахнеш носа, ще изкривиш устата, ще окраставиш мутрите на мнозина, и най-подир ще излезеш майстор. Ив. Вазов, СбНУ I, 77. Една крастава овца окраставява цялото стадо. Лет., 1896, 105. окраставявам се, окраставя се страд.