ОКРИВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКРИВЯ̀ВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Диал. Отгл. същ. от окривявам¹.

ОКРИВЯ̀ВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Диал. Отгл. същ. от окривявам² и от окривявам се; обвинение. Взаимните окривявания и натяквания между съпрузите се продължаваха. Ив. Вазов, Съч. IХ, 14.