ОКРИЛЀН

ОКРИЛЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от окриля като прил. Книж. Който е изпълнен с надежди, които стимулират духовната сила и готовността за творчество, за активна дейност; въодушевен, обнадежден. Там поне веднъж през седмицата отиваше и Йовков, за да слуша звънкия говор на своите земляци,.. От това кафененце той се връщаше окрилен и пишеше своите разкази. Н. Лилиев, Съч. III, 24. Ще си вървя... нали и там е вече свободно... Ех, да си свободен! — бодро наблегна той и млъкна за дълго. През това време мисълта му, окрилена, може би летеше някъде натам, отвъд Дунава, към родния му кът. П. Михайлов, ПЗ, 165. А вятърът насрещен пак я брули / и пак я дебне враг, но слуша тя: / — Ще чакам, няма да заключвам, чу ли! — / И

тича окрилена през смъртта. Бл. Димитрова, Л, 201.

Списък на думите по буква