ОКРИЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКРИЛЀНИЕ ср. Книж. Състояние на пробудени надежди, на духовна приповдигнатост и готовност за активна дейност; окриленост, въодушевление. Мисля си сега за онова неспокойно време, мъча се да си обясня откъде иде нашето младежко окриление, нашата увереност, че ни предстои да участвуваме в съдбоносни събития. Мл. Исаев, Н, 56.