ОКРИЛЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКРИЛЀНОСТ
ОКРИЛЀНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от окрилен; окриление, въодушевление. Излиза от печат творба дълбока, силна, изградена с проникновената добросъвестност на историка и с вдъхновената окриленост на поета. Е. Каранфилов, Б III, 208.