ОКРЍЛЧЕ

ОКРЍЛЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Растението слез; окрилач, камбула, камилник, камилка2, камилек, камилче3, слезен, слезенка.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква